Той се изкикоти и Лука се ухили.
Вречен, а не съпруг. Елфите се вричаха един на друг завинаги и това бе по-силно от брака на смъртните, продължаваше и след смъртта. Селена попита:
– Значи всички тук са мелези?
Лука замръзна, но успя да се усмихне.
– Само чистокръвните елфи ни наричат така. Ние предпочитаме термина полуелфи. Но да, повечето от нас са рожби на смъртни майки. Бащите ни така и не разбрали, че ни зачеват. По-даровитите ги водят в Доранел, но ние, обикновените.... хората не ни обичат много, затова идваме тук, в Мъглив рид, или в някоя от другите гранични крепости. Малцина получават разрешение да отидат в Доранел. Но повечето просто пристигат, за да живеят с останалите. – Очите на Лука се спряха на ушите ù. – Ти май имаш повече човешко, отколкото елфическо в себе си.
– Защото не съм полуелф. – Не искаше да споделя подробности.
– Да не си превръщенка? – попита Лука. Емрис го погледна предупредително.
– А ти? – отвърна тя.
– О, не. Никой от нас не го може. Ако можехме, вероятно щяхме да сме с останалите даровити, които Майев колекционира.
– Полека, Лука – изръмжа Емрис.
– Майев не го отрича, защо ми е аз да го правя? Така казват и Бас, и останалите. Но все пак някои пазители имат вторични форми – като Малакай, вречения на Емрис. Тук са, понеже така са избрали.
Не бе изненадана, че Майев се интересува само от даровитите и заключва останалите по крепостите си.
– И никой от вас няма... дарби.
– За магията ли говориш? – усмихна се Лука. – Не, никой. Чух, че вашият континент винаги имал повече и по-разнообразни вълшебства. Вярно ли е обаче, че там всички са изчезнали?
Тя кимна. Лука подсвирна. Отвори уста да зададе още някакъв въпрос, но тя не бе в настроение, затова попита:
– Някой в крепостта владее ли магията?
Може би щяха да ù кажат какво може да очаква от Роуан и Майев.
– Някои – сви рамене Лука, – ама само от скучния вид. Да карат зеленчуците да растат, да намират вода, да вали дъжд. Не че имаме нужда от последното.
Значи нямаше да могат да ù помогнат с Роуан и Майев. Чудно.
– Но – продължи Лука – никой не владее нещо вълнуващо. Като превръщането в друго същество или контролирането на огъня... – Стомахът ù се сви. – Или дарбата на оракул. Имахме една жена с дива магия, дойде преди две години. Можеше да прави каквото си иска, да призовава всеки елемент. Остана тук за седмица, преди Майев да я извика в Доранел. Никой повече не я видя. Жалко, защото беше хубавица. Но тук е като навсякъде, онези, които владеят слаби елементални сили, ги държат на село.
Емрис изцъка с език.
– Помоли се на боговете да не пуснат гръм отгоре ти за тези думи. – Лука изсумтя и завъртя очи, но Емрис продължи да го хока, като размаха чашата си в неговата посока. – Тези дарби са ни дадени преди много време и са ни трябвали за оцеляването. Предават се от поколение на поколение. Разбира се, че са свързани с елементите, иначе щяха да изчезнат.
Селена погледна към железните фигури на камината. Понечи да спомене, че някои вярваха, че боговете също се бяха сродявали с древните хора и по този начин им бяха дали от магията си, но... това щеше да отнеме твърде много приказки.
Наклони глава на една страна.
– Какво знаете за Роуан? На колко години е? – Колкото повече научеше, толкова по-добре.
Емрис сви набръчканите си ръце около чашата.
– Той е от малкото чистокръвни, които идват в Мъглив рид редовно. Докладва разни неща на Майев, но е много саможив, не остава за през нощта. Понякога идва с други като него, шестима, които служат на кралицата като военачалници или шпиони. Никога не говорят с нас, но всички сме чували слухове къде отиват и какво правят. Познавам Роуан още откакто дойдох тук. Не че го познавам истински. Понякога го няма цели години, през които служи на Нейно Величество. Не знам дали някой знае колко стар е всъщност. Когато бях на петнайсет, старците го познаваха от деца, така че... е много стар.
– И е проклет като пепелянка – обади се Лука.
– Дръж си езика – стрелна го предупредително с очи Емрис. След това се озърна към вратите, все едно Роуан можеше да е там.
Когато погледът му се върна към Селена, изглеждаше пълен с тревога.
– Признавам, че вероятно няма да ти е леко.
– Той е студенокръвен убиец садист, стига да поиска – добави Лука. – Най-злият от личната клика воини на Майев. Така казват.
И това не бе голяма изненада. Фактът, че има още петима като него обаче, беше.