С всяко следващо превъплъщение кладенецът ставаше все по-дълбок, а огънят се издигна нагоре и още по-нагоре...
И тогава наистина изпищя, тъй като гърлото ù пламна. А може би магията ù най-сетне бликна, освободена след толкова време.
Магията...
Селена се събуди под плетеницата листа на гората. Бе още ден, а от мръсотията по ризата, панталоните и ботушите ù изглеждаше сякаш Роуан я е влачил от могилите до тук.
По ризата и панталоните ù имаше повърнато. Освен това...
Беше се подмокрила. Лицето ù пламна, но тя прогони мисълта защо е станало това, защо е повърнала. И последната мисъл, за магията...
– Никаква дисциплина, никакъв самоконтрол, никаква смелост – долетя ръмжащ глас.
С пулсираща от главоболие глава тя намери Роуан, седнал на камък и поставил мускулестите си ръце на коленете си. От лявата висеше кинжал, все едно го бе подхвърлял във въздуха, докато тя лежеше в собствената си мръсотия.
– Провали се – отсече той. – Стигна другата страна на полето, но ти казах да се изправиш срещу тварите, не да направиш магическа сценка.
– Ще те убия – каза тя с дрезгав глас. – Как смееш...
– Онова не беше твар, принцесо.
Той насочи погледа си към дърветата зад нея. Можеше да му изреве, че ù отказва пътя до Доранел заради техническа подробност, но когато очите им се срещнаха, той като че казваше: „Онова нещо не трябваше да е там“.
„Какво тогава беше, по дяволите, тъпо копеле такова“ – отвърна на погледа му тя.
Той стисна зъби, преди да отговори.
– Не знам. Със седмици бродеха кожоходи, които ръмжаха откъм хълмовете и търсеха хора, които да одерат, но това... бе нещо съвсем различно. Не съм срещал подобно нито по тези земи, нито където и да е. Понеже трябваше да те извлека оттам, не мисля, че ще науча нещо в скоро време. – Той я погледна критично. – Когато се върнах, си беше отишло. Кажи ми какво стана. Видях само мрак, а когато се върна... беше различна.
Тя дръзна да погледне към себе си. Кожата ù бе бяла като кост, все едно малкото цвят, който бе придобила по покривите във Варес, бе изстърган от нея. Не просто от страх или болест.
– Не – отвърна тя. – Върви по дяволите.
– Други хора може да умрат от това.
– Искам да се върна в крепостта – въздъхна тя. Не искаше да знае за съществата, за караконджулите или другите подобни изроди. Всяка дума ù костваше огромно усилие.
– Ще приключим, когато аз кажа.
– Може да ме убиеш, измъчваш или хвърлиш от скала, но днес не съм способна да направя нищо повече. В онази тъмнина видях неща, които никой не бива да вижда. Върнах се в спомените си. Не в най-хубавите от тях. Това стига ли ти?
Той изплю шумно, но стана на крака и закрачи. Селена се изправи с олюляване и тръгна подире му, по целия път към коридорите на Мъглив рид, където сви тялото си така, че никой от стражите или работниците да не види подмокрените ù панталони или повърнатото. Не можеше обаче да скрие лицето си. Задържа вниманието си върху принца, докато той не отвори една дървена врата и оттам не я лъхна облак пара.
– Това са женските бани. Стаята ти е на горния етаж. Утре призори те искам в кухнята.
С тези думи той я остави отново.
Селена влезе в горещата стая, без да се интересува кой е вътре. Свали дрехите си, стовари се в една от каменните вани и дълго време дори не помръдна.
15
Каол не бе особено изненадан, когато баща му закъсня с двайсет минути за срещата. Нито когато влезе в кабинета му и седна на стола срещу бюрото му, без да обясни закъснението си. С преценена дистанция и неприязън той огледа помещението – нямаше прозорци, килимът бе захабен, имаше отворен сандък със захвърлени оръжия, за които Каол така и не бе намерил време да полира или даде за поправка.
Поне беше подредено. Бележките на бюрото бяха на купчина, стъклените писалки – на мястото си, бронята, която понякога носеше, блестеше върху манекена в ъгъла.
– Това ли дава нашият велик крал за капитана на стражата си? – попита накрая баща му.
Каол сви рамене, а баща му загледа тежкото дъбово бюро. Бюро, което бе наследил от предшественика си, на което двамата със Селена...
Потисна спомена, преди кръвта му да кипне, и вместо това се усмихна на баща си.
– Имаше и по-голям кабинет в стъклената надстройка, но исках да съм близо до хората си.