Постави мехлема върху устните му, доколкото можа. Богове, колко нежни бяха!
В деня, когато го видя да върви с капитана подире му, не знаеше, че е принц. Едва бяха навлезли в юношеството си, а тя бе обикновена чирачка с дрехи втора ръка. За миг обаче той я погледна и ù се усмихна. Бе я видял, когато никой друг не го бе правил от години, затова тя все си намираше извинения да е на горните етажи на замъка. Но когато следващия месец го издебна отново, горчиво плака, тъй като чу шепота на други две чирачки колко красив е престолонаследникът Дориан.
Увлечението ù по него бе тайно и глупаво. Когато отново го срещна след години, докато помагаше на Амити с един пациент, той дори не я погледна. Тя бе станала невидима, една от многото лечителки, точно както бе искала.
– Сорша?
Ужасът ù стигна нови дълбини, когато осъзна, че е зяпнала устата му, с пръсти, потопени в мехлема.
– Простете – каза тя, като се запита дали не трябва да се метне от кулата и да сложи край на мъките си. – Денят бе дълъг.
Това не бе лъжа. Но се държеше като глупачка. Беше спала с мъж преди – с един от стражите, само веднъж и за достатъчно дълго, че да разбере, че не иска в скоро време някой отново да я докосва. Но да бъде толкова близо до принца, с рокля, опираща се в краката му...
– Защо не каза на никого? – попита тихо той. – За мен и приятелите ми?
Тя отстъпи и го погледна в очите, макар да я бяха обучавали да свежда поглед.
– Никога не сте бил лош с лечителите или с когото и да било. Мисля си, че светът има нужда... – Бе казала прекалено много. Бе говорила за света на неговия баща.
– От добри хора – довърши той и се изправи. – И според теб баща ми би използвал знанието за... подвизите ни срещу нас.
Значи знаеше, че Амити докладва всичко. Тя бе казала и на Сорша да прави същото, ако не иска проблеми.
– Не бих казала, че Негово Величество би...
– Селото ти съществува ли още? Родителите ти живи ли са?
Въпреки че бяха минали много години, не успя да скрие болката в гласа си, когато отвърна:
– Не. Опожариха го. И не. Отведоха ме в Рифтхолд, а тях убиха в чистката срещу емигранти.
Сянката на ужас премина през очите му.
– Защо тогава дойде да работиш тук?
– Нямаше къде другаде да ида – събра лековете си тя.
Лицето му се изкриви в агония.
– Ваше Височество, да не би...
Но той я гледаше, сякаш я разбира. И я вижда.
– Съжалявам.
– Не Вие сте взел решението. Не Вашите войници отведоха родителите ми.
Той я погледна за един продължителен миг, преди да ù благодари. Учтиво отпращане. Докато напускаше разхвърляната кула, съжали, че изобщо си е отворила устата – сега вероятно никога повече нямаше да я повика, нямаше да му е удобно. Нямаше да изгуби позицията си, понеже той не бе жесток, но ако откажеше услугите ù, това щеше да предизвика много въпроси. Затова Сорша реши да намери начин да му се извини... или да си намери оправдания, с които да попречи на принца да я види отново. Утре щеше да измисли нещо.
На следващия ден след закуска неочаквано се появи пратеник, който попита за името на селото ù. Когато тя се поколеба, той каза, че престолонаследникът искал да го научи.
За да го добави върху личната си карта на континента.
16
От всички места в Омега столовата несъмнено бе най-опасното.
Трите клана на Железните зъби бяха разделени на смени, които да ги държат отделно едни от други. Обучаваха се с уивърните, обучаваха се с оръжията, обучаваха се на тактика. Манон предполагаше, че е умно да ги държат разделени, тъй като напрежението бе високо и щеше да продължи да е такова, докато не изберяха уивърните. Всички искаха мъжкар. Манон очакваше именно такъв, може би дори Титус, но това не намаляваше порива ù да избие зъбите на всяка, която желае същото.
Броени минути бяха минали между смените и водачките на сборища даваха най-доброто от себе си, за да не им позволят да се сблъскат една с друга. Поне Манон правеше така. Тези дни нервите ù бяха опънати. Ако Жълтоногата наследница кажеше още нещо, щеше да настъпи кървава баня. Същото важеше и за Тринадесетте, две от които – зеленооките близначки Фалин и Фалон, повече демони, отколкото вещици – се бяха сбили с някакви Жълтоноги идиотки. Никаква изненада. Наказа ги, както наказа и Астерин – с три удара, публични и унизителни. Битките между клановете обаче ставаха по часовник всеки път, когато ги съберяха близко един до друг.