Тя потъна в тълпата и ме остави с отворена уста и с недовършена фраза.
— Винаги така се е отнасяла с теб — съчувствено произнесе Чез.
— Чак пък винаги… — опитах се да възразя.
— Винаги, винаги, ти просто досега не обръщаше внимание.
Е, благодаря, няма що. Днес направо си е ден за комплименти.
Двете близначки отново захихикаха противно.
— Той си намери друго момиче — каза едната. Фло ли беше… кой ги знае…
Чез пак ме зазяпа учуден. И на него днес денят му беше специален — да ходи учуден.
Леля ми, която досега тактично си мълчеше, само поклати глава.
— Лиз е достойно момиче, от достойно семейство. А ти, Зак, ти си твърде млад, за да разбираш от тези неща — леля кимна на момичетата. — Ние тръгваме, за да не ви пречим. Хайде, до довечера и успех!
Незнайно защо, но не усещах ентусиазъм в гласа й.
С тези думи тя и близначките минаха през портите. Тъкмо да тръгна след тях и Чез ме хвана за рамото, а портите се затвориха под носа ми.
— Къде хукна? Ей сега ще дойдат останалите и заедно ще влезем със следващата група. И какво е това ново момиче? — намигна ми Чез. — На мен можеш да се довериш.
Пак се изчервих като домат. Що за проклетия?!
— Слушай ги още! — сопнах му се и добавих радостно: — Гледай, другите пристигат!
Това прозвуча даже прекалено радостно. Не обичам разговори за момичета и това си е! Момичетата са най-странните същества на този свят, като изключим драконите, ако те (драконите, искам да кажа) наистина съществуват.
Към нас вървяха момчетата от нашата Школа. До един високи и мускулести. На техния фон аз направо бледнеех. И въпреки че не съм нисък, а не съм и слаб, в сравнение с тях изглеждах направо дребен. Какво да правя като съм се родил такъв?… В Школата обаче винаги съм бил наравно с тях и никога не съм им отстъпвал в Изкуството.
Изкуство — колко скрит смисъл има в тази дума! Не по-малко отколкото в думата Занаят. Изкуството е техника и умение да владееш тялото си, умение да се биеш и да оцеляваш при всякакви условия. А извън града ти трябват специални умения, за да оцелееш. Вярно е, че досега не ми се е случвало да излизам от града и дано не ми се случи, но всички твърдят, че там е действително опасно.
Аз съм най-младият от всички, които се обучават в централната Школа на Изкуствата, и не мога да се надявам на нещо особено изключително в близките десетина години, но като цяло се чувствам не зле подготвен, макар че съм много далече от Чез.
— Е, момчета, готови ли сте да преодолеете това детско изпитание? — запитах с неестествено бодър глас, веднага щом доближиха.
Кимнаха ми мълчаливо, здрависвайки се, след което се подредиха в редица и застанаха точно срещу портите. Изглеждаха ми някак странно напрегнати.
— Какво им става? — попитах Чез.
— Да бе, ти, всъщност не знаеш… Там е работата, че хората, които се занимават с Изкуство, не са предразположени към Занаят. Искам да кажа, че в началото всички са с еднакви възможности, но след време Изкуството притъпява способностите за усвояване на Занаят, или по-скоро отправя ги в друго русло. Ако приемем, че Майсторите насочват енергията си навън, то хората на Изкуството — обратно — насочват я навътре, към себе си. Стана ли ти ясно?
— Стана ми ясно, но не схващам защо са тези мрачни физиономии. Ако знаеш, че няма да те огрее Академията, за какво ти е да се занимаваш с Изкуство?
Най-нагло излъгах — не разбрах нищо, но не ми се влизаше в подробности. Навън, навътре… Много ми е притрябвало! В Школата по Изкуствата ни учат да се бием, а в Академията учат курсистите на всевъзможни магически фокуси. Това е. Трябва ли да се усложнява излишно?!
Чез въздъхна.
— Ти, както винаги, почти нищо не си разбрал, ако изобщо нещо си разбрал. Те могат да влязат в Академията и това вече се е случвало неведнъж, но им трябва пълна съсредоточеност и време, за да пренастроят използването на своите способности на друг режим.
Човек се учи, докато е жив… Чудно защо едва сега чувам за тези неща?
Произнесох на глас въпроса.
— Защото на теб това не ти трябва, на мен — също. С теб не се упражняваме достатъчно, за да привикнем да използваме способностите си по какъвто и да било по-особен начин. Все още не умеем да ги използваме както трябва.
От кого го чувам?… Сякаш не знам как ги размяташе тези здравеняци, които бяха поне два пъти по-натренирани от нас. А и в магическите фокуси не беше последен в групата, за разлика от мен.
— … Така че не си мъчи мозъка. Да вървим да превземем Академията и довечера да отпразнуваме това знаменателно събитие!
Действие 2