Припомних си стандартната схема и пуснах няколко змийчета. С Алиса можехме за кратко да си отдъхнем спокойно.
— Знаеш ли къде изчезна Чез? — попита вампирката, като следеше напрегнато Невил.
— Не — отвърнах аз. — А ти поне някого от нашите да си виждала?
— С изключение на теб и Невил — никого — каза Алиса. — Макар че…
Проследих погледа й.
Площадът бавно оживяваше. Келнмиир раздаваше ритници на троловете и не им позволяваше да станат, но за сметка на това всички хипнотизирани ученици вече бяха на крак.
— Ние двамата срещу всички останали — промърмори вампирката. — Колко романтично…
— Смърт от приятелски огън — продължих аз. — Колко трогателно…
Спогледахме се и се разкискахме.
— Хей, вие там какво цвилите? — чу се изпод купчината каменни тролски остатъци гласът на Чез. — По-добре ми помогнете да измъкнем оттук нашия човек.
— Прикривай ме — каза Алиса и тръгна към Чез.
— Подпали ги! — викнах аз и пуснах подир Алиса няколко огнени змийчета.
От Чез съм се заразил с този идиотски вик…
Приготвих се да построя любимата си стена. Само трябваше да реша къде… Келнмиир вляво трепе тролове, Алиса и Чез са отдясно… а аз, кой знае защо, съм по средата и пред мен са хипнотизираните ученици…
Наложи се да поставя защитната стена пред себе си. Нещо ми подсказваше, че първият удар ще бъде нанесен именно върху мен.
И точно бях поставил стената, когато към мен полетяха… какво ли не полетя! Огнени кълба, въздушни юмруци, водни копия…
Не знам как действа хипнозата, но тези момчета бяха изцяло с всичкия си. Действаха организирано, почти като на състезания. Което не беше никак добре…
— Зак, мини отсам — извика Алиса иззад каменната купчина.
Лесно е да се каже. Нали ако се покажа иззад стената, ще ме разкъсат на парчета! Макар че стената няма да издържи…
Изчаках да настъпи пауза между атаките и с всички сили побягнах към Алиса. Както се оказа, постъпил съм разумно. Докато траеше затишието, враговете ни бяха събрали сили и сега удариха там, където допреди малко се намирах аз. Главната им ударна сила беше един огромен фаербол. Подозирам, че тук не е минало без нашето „огнено момче“. Фаерболът срина моята защитна стена. Тя се пръсна с характерния за счупено стъкло звук и тогава всичко, което можеше да бъде пуснато в действие, беше пуснато. Ако бях останал зад енергийната стена, страхувам се, че от мен сега щеше да има само черен въглен!
Прескочих каменната купчина, като се стараех да не мисля, че това нещо само преди час са били живи същества. Затова пък в главата ми се появиха други мисли, по-точно, не мисли, а чувство. Страх! Ние бяхме свикнали с това, че около нас винаги бдеше Наблюдаващата страна — Майсторите, които винаги ни спасяваха от фатални изходи. Само че сега нямаше кой да ни спасява!
Автоматично пуснах зад себе си няколко змийчета — за всеки случай!
— Сложи щитовете! — изкомандва Алиса и двамата с Чез поставиха пред нас двоен щит.
До момента не бях успял да се възстановя и, за мое голямо съжаление, нямаше как да направя стена.
— Важно е да издържим известно време — тихо каза Шинс.
Едва сега обърнах внимание на Майстора, който лежеше на земята. Той беше затиснат от огромен камък, който най-вероятно е бил част от тялото на някой (а може и на нашия) трол.
— Добре ли сте? — попитах с дрезгав глас.
— Жив съм. — Лицето на Шинс се изкриви. — Но без навременна помощ се страхувам…
— Вие ще надживеете всички ни! — ободри Майстора Чез.
— Със сигурност — усмихна се Алиса. — Как ще се оправим оттук нататък? Няма да издържим срещу тази тълпа. Не ми е ясно как досега не са ни помели…
Надникнах над насипа.
Дзън!
Беше се пукнал единият щит… или двата?!
— Сега — пошепна Майсторът.
Над главите ни се появи боен купол.
— Така е по-добре — произнесе Шинс. — Този купол не е толкова лесен за пробиване.
В ъгъла на устата на Майстора се появи тънка кървава струйка.
Лоша работа! Шинс или се беше пренапрегнал, или травмата му беше много сериозна…
— Нещо трябва да се направи — твърдо каза Алиса. — Не можем така да седим и да гледаме!
— Можем и още как! — възрази Чез. — Как смяташ да се вмъкнеш от бойния купол?
Вярно, бойният купол не беше някакво жалко щитче, той е сложна конструкция, достъпна само за Майстори.
Надникнах още веднъж иззад възвишението, този път по-уверено. Изключително много ме вълнуваше въпросът какво се случва с Келнмиир?
На площада вампирът го нямаше. Поне не се виждаше. Освен осмината ученици с жълти ливреи и изпотрошените тролове, не се забелязваха други живи същества. По площада се търкаляха остатъци от тролове, а сред тях се виждаха две цветни петна. Жълто и синьо. Ученик и старши ученик… Кейтен! Мъртви ли са?! Или са в безсъзнание?!