Няколко синини ли? А защо имам усещането, че синината е една — цялото ми тяло?!
— Значи, сега съм свободен и никой не ме смята за шпионин? — уточних.
— Пак се хващаш за това — въздъхна Ромиус. — Никой не те е смятал за шпионин…
Той ме погледна в очите и леко се смути.
— Е, може би малко сме те подозирали…
— Сега подозирате ли ме?
— Сега съм уверен в теб повече, отколкото в мен самия — усмихна се Ромиус. — Освен това, вече намерихме шпионина. Ще ти кажа, че действахме по твоята следа. Оказа се прав.
— Значи е Стил? — заключих аз.
Точно него подозирах… дори бях уверен, че е той. Просто не ми се искаше да вярвам. Весел, добродушен младеж, с когото другарувахме повече от два месеца… той да е шпионинът… Направо да не повярваш! Бях склонен да мисля, че по-скоро е Триз или някой друг от компанията на Ейнджъл…
— Да, Стил е — потвърди Ромиус. — Или по-точно — Дхарм. Това е неговото истинско име. Така са го кръстили родителите му.
— Мислех си, че Стил е роден в Лита — промърморих тихо.
— Нека не го обсъждаме точно сега — помоли ме Ромиус. — Нямам много време, а имам много работа. Освен това, не искам да ти развалям настроението, още повече, че днес е празник.
— Празник ли?
— Не биваше да ти казвам — намръщи се Ромиус. — Но щом вече съм ти споменал… В общи линии, твоите съкурсници са ти приготвили малка изненада, така че, когато те поканят на празненството, поне се направи на изненадан.
Наистина бях изненадан. Празненство в Академията?
— Защо точно днес? — леко объркано попитах аз.
— Защото днес най-сетне ще напуснеш тази стаичка — отговори Ромиус. — С една дума, празненството е посветено на теб.
На мен?! За какво? Тоест, аз може и да се досещах, но все пак… празник в моя чест в Академията…
Дълго време седях на леглото и мигах с очи.
— Така… — Ромиус се надигна. — Както виждам, ти си добре, затова марш оттук! И без това си имам купища работа, а съм седнал да си губя времето с теб…
Станах бавно от леглото.
— Здрав си като дракон, не ми се преструвай — бодро изрече Ромиус. — Хайде, върви на четирийсет и третия етаж — здравната служба е празна. Ще поседиш там половин час, а после — веднага в Залата на Малката сила. Там вече те чакат.
— Добре — кимнах аз. — А къде е Келнмиир?
— Нямам представа — небрежно отвърна Ромиус. — Шляе се някъде. Той вече е официален консултант и може да ходи където си поиска. Затова си пъха носа навсякъде, върви го следи…
С Ромиус се сбогувахме при телепортите. Той влезе в единия, аз — в другия. Признавам си, вече не можех да погледна телепортите и да не ми се смрази кръвта, но какво да направя?… Все някакси трябваше да се придвижвам из Академията. Макар че, както ми каза Ромиус на път за телепортите, Майсторите бяха решили да построят стълбища, но не се знаеше кога…
В здравната служба ме посрещна един друид, невъзмутим, както винаги. Той ми посочи едно от леглата и ми заръча да си почивам, докато се върне.
На изхода от здравната служба ме пресрещна Келнмиир.
— Каква среща! — развика се той. — Как се чувства нашият герой?
— Вашият ли? Не знам, не съм го срещал…
— И скромен при това — потупа ме по гърба Келнмиир. — Дерзай! Не всички удържат бремето на славата.
След визитата в здравната служба се чувствах направо превъзходно. Дори мислите ми бяха подредени… за пръв път през последните месеци.
— Не се опитвай да ме баламосваш! — казах твърдо на вампира. — Ти спря там, където Алиса попада в моята скромна стая.
— Какво си се лепнал? — възмути се Келнмиир. — Добре, нека е твоето. Видях те на площада и след това за малко те забравих. Но само докато не видях това, което ти се случи по време на изпита. Твоят случай ме заинтересува, но още повече ме заинтересува това, че с теб се зае лично Ромиус. А когато разбрах, че той е твой чичо…
Ето пак. Защо всички се вълнуват толкова от факта, че Ромиус е мой роднина?
— След това ние с Алиса имахме малък инцидент с дневния клан… и съвсем случайно се озовахме пред твоя дом. Само не ме питай как съм разбрал, че точно това е твоят дом. Познах по аурата. Обмислих нещата и реших, че познанството с теб ще бъде от полза за Алиса. Нямаше да бъде излишно да си има приятел в Академията. Затова й заповядах да влезе в стаята ти и много строго й забраних да не причинява вреда на когото и да било. Не е ли добър повод за запознанство?
Много хубаво! Излиза, че ако не беше капризът на вампира, можеше и да не се запозная с Алиса. Но пък не ми се искаше много-много да му благодаря.