Намерих с поглед вампира и той, сякаш очакваше, че ще го погледна, ми смигна.
Разбира се, на всичкото отгоре и подслушва…
— Алиса, това вече няма значение — казах меко на вампирката. — Не е важно миналото, важно е настоящето.
— Като стана дума за настоящето — весело продължи Алиса. — Не би ли могъл да ме изпратиш? Нещо се уморих…
— Ако знаеш, аз колко съм уморен — въздъхнах. — Тоест, да не би да искаш да кажеш, че най-сетне мога да те изпратя?
Алиса се усмихна лукаво.
— Предлагам ти да опиташ.
Двамата се запромъквахме към изхода.
По пътя се сблъскахме с Майсторите, които не искаха просто така да ни пуснат. Наложи се да изпием с тях по чаша вино. Освен това, Шинс подари на Алиса зарядния пръстен, с който унищожи консервационното поле, а на мен — вече силно проскубаната универсална бойна метличка.
Алиса изскочи от залата няколко секунди преди мен. Излязох след нея и спрях объркано на прага. В коридора нямаше никого.
Направих две крачки напред и се огледах.
Нямаше никого.
Изведнъж, в дъното се мярна бял силует.
— Още колко да те чакам?! — викна ми тя.
— Тичам! — извиках и хукнах към нея.
Успях да я догоня едва при телепортите.
— Колко си бавен — каза Алиса. — Хвани ме!
С една крачка тя влезе в телепорта и изчезна в бялото сияние.
Последвах я.
Безуспешно се опитвах да догоня вампирката чак до стаята й. Едва пред вратата тя се обърна към мен и ме огледа насмешливо.
— Нашият герой се оказа не дотам трениран — разсмя се звънко Алиса. — Горкият, съвсем се запъхтя…
— Алиса, съкровище мое — изрекох аз, като се стараех в същото време да се справя с дишането си.
— Какво има? — предпазливо се осведоми вампирката.
— Знаеш ли какво искам да ти кажа?
Приближих се рязко до нея и я прегърнах през кръста.
— Повече никога няма да те пусна!
Тя ме погледна внимателно в очите.
— Докажи го!
Без никакво смущение я прегърнах и целунах. После още и още…
— Това достатъчно доказателство ли е? — попитах след известно време.
— Едва ли. — В очите на Алиса светеха закачливи пламъчета. — Но за начало става.
През тази нощ си казахме още много глупости… Някой може и да не е съгласен, но аз пак ще повторя и ще кажа, че глупостите си имат своя чар…
Епилог
Залезът окъпа покривите в огнени багри. Последните лъчи на залязващото слънце бяха измислили някаква особена игра и сега се опитваха да променят града. Може би не към най-добро. И наистина — златните къщи се покриваха с петна, сякаш от някаква болест…
Само едно здание оставаше незасегнато. Академията. Каменната грамада, която нищо не беше в състояние да помръдне, стоеше като величествен страж на мира в Империята.
В един от кабинетите на Академията се срещнаха двама — човек и вампир. Толкова различни и толкова еднакви.
Вампирът се беше разположил в едно кресло и пийваше вино, присвивайки блажено очи.
— Несравним букет — произнесе той накрая. — На око може да се каже, че е от трийсетата година от управлението на нашето човече. Как го наричаха?
— Сирия — подсказа му човекът, който стоеше насреща. — Обаче не си прав. Това вино е от грозде, брано преди седмица.
Вампирът направи още една глътка и погледна недоверчиво към човека.
— Остави тази работа. Това вино е на не по-малко от двеста години. Можеш да ми вярваш.
— Съгласен съм — кимна човекът. — Но е от реколта, брана само отпреди седмица.
— Не те разбирам — призна си вампирът.
Човекът се усмихна.
— Как да ти го обясня… ние сме Майстори и си имаме наши си хватки. Например, долу, в мазето на Академията има едно помещение, където времето тече малко по-различно…
— А-а… Знаеш ли, преди смятах Майсторите за малко тъпи. И скучни. Най-вече скучни. Но се оказва, че някои от тях имат въображение.
— Това комплимент по мой адрес ли е? — опита се да уточни човекът.
— По твой е — великодушно се съгласи вампирът.
Те замълчаха за няколко минути, наслаждавайки се на виното и на тишината.
— Като си помисля колко безупречно проведохме всичко — наруши мълчанието вампирът. — Такива забавни комбинации не съм правил повече от няколко века.
Човекът бавно постави чашата си на масата.
— Не виждам нищо забавно. Напротив — тъжно е — въздъхна Майсторът. — Тъжно е, когато си принуден да използваш такива методи. Но по друг начин нямаше да се оправим със старите пънове.