— Тя изкарва ли нещо от това, или баща ти удържа фронта с фермата?
Тори наведе глава на една страна.
— Ако решиш, че искаш да прегледаш данъчните декларации, мисля, че всичките са комплектувани в кабинета й. — Беше по-добре да отговори така, отколкото да й отговори с да или пък да й каже, че от земите, които притежаваха, всичко бе дадено под наем, освен двайсетте декара семейна градина.
Но това си беше семеен въпрос, частен, нищо че не бе тайна. Произходът на странните златни монети, източник на семейното богатство, беше забулен в тайна и Тори често се бе питал откъде са. Щеше да разбере всичко, когато му дойде времето. Така казваше мама, така твърдеше и татко, същото обясняваше и самият чичо Хоузи. Тори им вярваше.
Междувременно…
Тори прокара ръка по гърба на Маги и подръпна ръба на пуловера й. Тя вдигна глава и той я целуна — отначало лекичко, после задълбочи ласката и усети топлия й мокър език в устата си. Ръката му повдигна пуловера и се плъзна под сутиена, обхващайки гърдата. Зърното й се втвърди под дланта му, докато пръстите й си играеха с катарамата на колана. Неочаквано, но много внимателно, тя го отблъсна.
— Тори, майка ти е в съседната стая, а баща ти и чичо ти всеки момент ще се появят.
Ръката му си остана на гърдата й.
— Нищо няма да чуе, докато работи, а щом те са закъснели толкова време, няма да се върнат чак до късния следобед. И ти щеше да знаеш, ако беше пробвала печените пилета на Санди Хансен или поне ако беше видяла как ги подрежда.
А дори и мама да чуе нещо, ще се направи, че не е чула нищо.
Той я притисна към вратата, целуна я по ухото и отстрани на врата. Миришеше на лимонов сапун и той долови слабия мирис на пот.
Пъхна пръст в колана й.
— Аз съм много разбрано момче и ще приема не за отговор, ако и ти приемеш не за отговор.
— Мисълта да го направиш, докато майка ти е на две крачки, те възбужда толкова много, че ми се струва, че баща ми, като клиничен психолог, няма да го сметне за много нормално — каза тя, все едно че не го бе чула.
— Ти не ми каза не.
Тя ровеше в задния джоб на дънките му.
— Доколкото разбирам, няма да ни се налага да си търсим презерватив.
— Бил съм Скаут.
Тя се усмихна, докато не откопча колана му.
— Този път ти скъсай обвивката със зъби.
— Което си е справедливо, си е справедливо — съгласи се Тори. Това определено бе по-добре, отколкото да чуе „Беше вече крайно време“.
Глава 2
Ториан и Хоузи
Иън Силвърстайн си бе сложил само предпазен набедреник, памучни къси панталонки и избеляла тениска с надпис „Дартмут“, спечелена при някакъв бас. Усети хладната рогозка под окосмените си бедра, преви се почти на две, докато му се стори, че подколенните сухожилия ще се скъсат. Трябваше да разгрее добре.
Разгряването бе една от тайните, ако не искаш да се нараниш или да скъсаш някой мускул или сухожилие. Като изключим славата, която се носеше за фехтовката, и то сред хора, които знаеха само да зяпат, седнали лениво пред телевизора, взрели се в Базил Ратбоун, който се преструваше, че губи схватката от Ерол Флин1 (Ратбоун бе фехтовчик от олимпийска класа, а Флин, дори и в моментите, когато бе трезвен, не можеше да вдигне шпага, за да се защити, дори от това да зависеше животът му), този спорт бе не по-опасен от шаха и значително по-безобиден от бейзбола и баскетбола. Един бейзболист можеше да улови фаулово подаване, баскетболистът можеше да се сблъска с друг играч или след отскок да стъпи накриво. Ами то и плувецът имаше опасност да се блъсне в стената на басейна, а всички онези малоумници на футболното игрище си заслужаваха това, което ги сполиташе.
Човек трябва да знае какво иска, особено ако разчитате единствено на себе си. Истинските опасности при фехтуването бяха скъсването на мускул или сухожилие, и то само ако не си разгрял както трябва. Иън Силвърстайн не можеше да си позволи здравна осигуровка извън студентската лечебница, нито пък да изгуби цяла седмица, за да се възстанови след дребна контузия, още по-малко да пропилее година, ако му се случи нещо сериозно. Затова разтягаше мускулите си, докато се почувства като Рийд Ричардс, и едва след това отвори сака с екипировката.