— Бързо — прошепна Тори. — Обличай се и се приготви.
Беше направил план за секунди. Да, сигурно щеше да има шушукане из пасажите, а пред вратата им бяха на пост пазачи, някои от Чедата дебнеха скрити в Тайните Проходи, които свързваха този свят с дома.
Само че всички те очакваха Ториан дел Ториан старши, умел дуелист, а не мъж, който се бе научил как да ловува, как да се придвижва безшумно, как да се вслушва във всеки звук, как да се превръща в невидим и неуловим, от хора като Джон Бйерке и чичо Хоузи. Чедата бяха немарливи, свикнали да проследяват обикновените хора, благодарение на превъзходството си по сила и бързина, но един човек е в състояние да надбяга всеки и всичко, стига да има преднина.
Освен това… сега вече можеше да се постигне и окончателно споразумение.
Споразумение, което дали ще бъде спазено, питаше се той.
„Какви глупости дрънкаш?“ — отговори си сам.
Татко отдавна се позоваваше на нещо, доста подобно на кодекса на честта на чичо Хоузи, което се проявяваше при даването на обещания, което бе същото като съблюдаването на природните закони. Вероятно единственото, което би позволило на татко да избяга сега, бе обещанието, дадено на дядо му, да се грижи за мама.
За Тори въпросът стоеше по друг начин. Едно обещание, дадено на някого, отвлякъл Маги и мама посред нощ, избил и осакатил съседите… това не можеше да бъде ненарушимо обещание, то бе нещо, което можеше да бъде пренебрегнато и захвърлено също като използвана салфетка.
— Бързо — настоя Тори. — Аз ще се оправя с нещата тук. Няма да им позволя да разберат колкото е възможно по-дълго и докато е възможно, ще си мълча за скрития тук тунел. Връщайте се у дома. Ще избягам и ще се върна веднага щом успея.
Татко поклати глава.
— Не. Ти си ми син. Не мога да те оставя, също както не мога…
— Не. Ти просто не разбираш. — Тори се пресегна и го сграбчи за раменете. — Ти си необходим, за да откриеш пътя към къщи. Аз няма да мога да намеря Скритите Проходи. — В тях имаше нещо необикновено, нещо, което не позволяваше да бъдат начертани на карта. — А и Огненият Херцог се нуждае от шампион, от някого, който пет пари не дава за причината и справедливостта в един конфликт. Очевидно е, че е подразнил останалите Градища с явните си и не толкова явни заплахи. За него е крайно време или да започне да действа, или да престане веднъж и завинаги. Затова му трябва шампион.
— Аз съм на разположение, поне за момента. Ти сам видя тълпата. Предполагам, че ще успея да го убедя да ме задържи и да не те преследва, дано да стане така, поне докато успеете да се измъкнете, а той ще трябва да се примири, стига да е сигурен, че няма начин да те върне.
Да, да, Негово Топлейшество ще заключи Тори, но пък Тори е бил отгледан от чичо Хоузи. Всеки сантиметър от това място напомняше за стила му, а Тори, разбира се, щеше да успее да открие пътя, за да се освободи.
Що се отнася до прибирането у дома, това беше друг въпрос, защото можеше и никога да не успее да се добере до къщи.
Така да бъде. Той беше Ториан дел Ториан, син на Ториан дуелиста и на Карин Рьолке Торсен, и във вените му течеше кръвта на герои и по майчина, и по бащина линия.
Нека другите избягат. Той ще успее да открие пътя.
Татко поклати глава.
— Сам никога няма да успееш да намериш пътя, също както и майка ти, и Маги няма да могат. Или тръгваме всички, или никой.
Не.
Те разчитаха, че жените ще успеят да задържат мъжете.
Но татко беше този, който държеше ключа, защото той представляваше пропускът на Негово Топлейшество към славата. Ако пропускът изчезнеше, нямаше да има и проблем.
— Няма как да избягаме всички — каза Тори. — Знаеш много добре. Най-късно сутринта ще забележат, а ти сам ми каза, че имаш нужда от много по-голяма преднина. Той ще има нужда от мен, за да защитя претенциите му, нямаме друга разменна монета. Затова… — Тори усети, че гласът му е станал по-висок в желанието да убеждава, и си наложи да попритихне. Мама и татко не се стряскаха от истерични пристъпи. — Това е единственият ни шанс, татко — каза тихо и спокойно той. — Ако не се получи, ако ви заловят, да не би да си въобразяваш, че ще ви оставят така свободни като сега, за да опитате отново?
Татко помисли за кратко.
— Обеща на дядо да се грижиш за мама — продължи Тори. — Да видим колко тежат обещанията ти, Ториан дел Ториан старши. Да не би да предпочиташ да спазиш обещанието, което даде на този тлъст касапин, вместо това на дядо?