Беше очевидно, че Бранден дел Бранден не говори този език.
— Трябвало е да те запишат в гимназията на Хардуд — отвърна Тори.
— Очевидно. — Той пренебрегна идеята със свиване на рамене. — И какъв е смисълът да учиш езика на дребните, след като те научават берсмолски?
— Нямам никаква представа — отвърна откровено Тори.
В хубави дни, обясни Бранден дел Бранден, Негово Топлейшество закусваше на малка веранда точно пред личния му кабинет.
Денят бе ясен и тих. Високо в небето на изток, ято птици се насочваха от север на юг и с отмерени лениви плясъци на широките криле летяха, сякаш нямаше закъде да бързат. Още по на изток, бели пухкави облаци се бяха скупчили над далечните планински върхове и хвърляха тъмни сенки над зелените и кафяви парцели в долината под тях. Беше толкова ясно, че Тори дори виждаше далечната фигура на селянин и магарето му, погълнати от работата на полето, въпреки че бяха поне на петнайсет километра.
— Добро утро и на теб, Ториан дел Ториан — изломоти Негово Топлейшество. По лицето му нямаше никаква изненада от появата на Тори. — Седни до мен, моля, заповядай — каза той и посочи на Тори мястото точно срещу огромното си туловище, а с ново махване на ръката посочи на Бранден дел Бранден да се настани от едната му страна. Горната му туника се състоеше от кожени парчета, захванати едно за друго със златни конци, под които се виждаше ослепително бяла риза. Облеклото му изглеждаше неудобно, но Тори се усъмни дали наистина е така, защото Огненият Херцог едва ли щеше да изтърпи каквото и да е неудобство.
Но пък и едва ли бе кой знае колко практично, като се има предвид колко разстояние бе оставено между кожените парчета. Тори се зачуди какво ли би станало, ако извадеше меча и го прободеше с един замах, но Негово Топлейшество се размърда леко на стола, сякаш се подготвяше или предусещаше нещо, но какво? Не сега, но трябваше да помисли по този въпрос.
Тори седна.
На масата имаше прибори за петима, въпреки че храната бе поне за десет прегладнели лакомника. В центъра бе подредена малка пирамида, съставена от десет малки пилета, по-скоро декоративни кокошки — печената им кожа апетитно бе покафеняла. В едно плато беше подредено невероятно изобилие от тънко нарязани меса и различни видове сирене, някои тъмни, почти черни, рула, пълнени с пастет и тъмножълти кашкавали, някои от тях — гарнирани с червен лук на толкова тънки резенчета, че изглеждаше почти прозрачен.
До тумбестия чайник бе поставено още едно плато, в което се виждаше пушена риба. Тори бе сигурен, че оранжевеещото филе е от пушена сьомга, но нямаше никакво желание да гадае за произхода на тънките, почти прозрачни, парчета от някаква бяла риба, както и не желаеше да знае дали нещото в кръглата чиния са изправени глави от риба, нарязани на толкова тънко, че създаваха илюзията, как всеки момент ще изскочат на масата, все още запазили цвета на езерна вода в бурен ден.
Негово Топлейшество даде знак и от тъмен вход се появи Джамед дел Бруно с кристална гарафа върху сребърен поднос, балансирана на дланта на ръката му. Джамед дел Бруно — дългото му скулесто лице бе подобно на безизразната маска на хирург — напълни умело и обиграно чашата на Тори с някаква тъмнопурпурна течност, без да разлее и капка по покривката. Поклони се вдървено и повтори същото действие и пред Бранден дел Бранден.
— Едно доста скромно вино от Вятърната Наравия, но според мен с доста земен привкус, така че да съперничи на каменните муранийски вина — обясни Огненият Херцог и остави чашата си, за да може Джамед дел Бруно отново да я напълни. Отпи една глътка от любезност. — Моля, заповядайте.
Тори също отпи. Наистина не беше лошо, въпреки че Тори не бе експерт по вината. Имаше някаква сладост, напомняше на боровинки и малини, но и на още нещо, освен че бе приятно изстудено, имаше превъзходен вкус.
— Наивно младо наравийско — отбеляза Тори, — но ме учудва този натрапчив арогантен вкус.
Негово Топлейшество се усмихна.
— Аха. Една доста разпространена забележка тази сутрин, която може да се приложи за толкова много неща. Съжалявам, че баща ти не се чувства добре. Всъщност той беше гостът, когато имах предвид, когато отправих поканата, но и ти си добре дошъл, разбира се.
Тори сви рамене.
— Съжалявам. — Видя една широка щипка на масата и се надяваше да е предназначена за целта, за която си мислеше. Сервира си първо пиле, като отчупи малка кълка, за да не се наложи да използва вилицата с два зъба и ножа много подобен на скалпел, подредени до чинията му.