— Разбирам, че познаваш баща ми още отпреди — каза Тори.
Херолф се изсмя. На Тори този смях никак не му допадна, но пък и той никак не харесваше Херолф. Не че можеше да направи каквото и да е по този въпрос.
След това се обърна към водача на вълците.
— Херолф — попита той. — Ти можеш ли да бъдеш предизвикван? Или може би вие, псетата, сте много под всичко това?
Херолф се усмихна, ако озъбването можеше да се нарече гримаса. След това от гърлото му се изтръгна ръмжене.
Тори отдръпна стола си от масата. Причината за това движение бе очевидна. При първото трепване на Херолф, Тори щеше да запрати по него чашата с виното, да изрита стола на Бранден дел Бранден така, че другият мъж да загуби равновесие и да отдръпне собствения си стол от масата, като използва суматохата, за да изтегли меча. Херолф никога не бе обръщал внимание на меча преди дуела на Тори и не знаеше кой го е изработил. Тори пък бе готов да се обзаложи, че всеки меч, създаден от чичо Хоузи, може да убие някой от Чедата, може би не само някой от тях.
— Мирно, Херолф — нареди кратко, ясно и категорично Огненият Херцог. — Непрекъснатото ти ръмжене ми разваля закуската.
Точно така, кученце краставо, лягай мирно, когато господарят ти говори.
Обърна се към Тори.
— Независимо от всичко, разбирам добре… изкушението, на което е подложен Херолф. А също и разочарованието му. Той се надяваше тази сутрин да стане свидетел на една среща, отлагана твърде дълго, както впрочем и аз. — Огненият Херцог отпи от виното, а след това набоде на вилицата парче риба, голямо като човешка длан, и го натъпка в зейналата си уста. С две бързи предъвквания хапката изчезна. — Разбираемо е, все пак, нали?
Тори сви рамене.
— Значи баща ми е работил за тази гилдия на дуелистите…
— Той беше член на нашия съвет — отвърна тихо Ториан дел Орвалд. — Заклет бе с кръв, огън и плът да бъде верен на тези, които предаде.
— Чичо Хоузи е бил държан в дранголника тук… колко години? Вързан и измъчван… колко дълго?
Огненият Херцог поклати глава.
— Очевидно не е било достатъчно дълго. Имаше толкова много неща, които исках да разбера.
И които той още не е разкрил. Тори не позволи на усмивката да плъзне по лицето му, въпреки че не бе сигурен дали това бе усмивка, или просто поглед, зареден с ужас. Тук изобщо не ставаше въпрос за татко, в никакъв случай. Той бе само примамката. Маги и мама са били примамката за Тори и татко, а пък Тори и татко са били примамката за чичо Хоузи. Значи Огненият Херцог никак не се интересуваше дали ще си намери шампион без предразсъдъци, нито пък държеше на играта на политика с останалите Родове. Идеята бе да залови чичо Хоузи и да го задържи, за да може да го контролира.
Значи нямаше да се получи.
Огненият Херцог нямаше да отзове псетата си в замяна на обещанието Тори да му предостави услугите си. Това не му бе необходимо. Тори се почувства също като… също като кутиите за филмови ленти, натъпкани с памук, а после накиснати в урината на сърни, които използваха, за да привлекат дивеча на открито. Той бе просто примамката за един истински лов.
А сега на примамката й оставаше един-единствен логичен ход: да изчезне. След като татко и мама вече ги нямаше, ако Тори умреше, нямаше да има нищо, което да привлича чичо Хоузи тук.
Да изчезне бе, разбира се, много по-лесно да се помисли, отколкото да се осъществи.
Като се изключи възможността да се засили и да скочи надолу с главата през балкона, за да се размаже на плочника, преди някой да успее да го спре, Тори нямаше никаква представа, как да престане да бъде примамка.
А и, освен това, дори да се убиеше, резултатът щеше да си е същият. Огненият Херцог сигурно щеше да запази смъртта му в тайна достатъчно дълго, за да може да пипне чичо Хоузи.
Джамед дел Бруно се върна с поднос, върху който имаше парче пергамент, притиснат с гладък камък.
— Адютант Елдрен дел Елдрен ви изпраща доклада си, Ваше Топлейшество.
Огненият Херцог скръсти ръце на разлятото си шкембе.
— Предполагам, че вече си го прочел.
— Ваше Топлейшество, та то е неразпечатано.
— Не че това е в състояние да те спре. Много добре, за какво става дума?
— Ториан дел Ториан старши, съпругата му и придружителката на сина им, известна под името Изключителната Маги, са избягали от покоите си по таен пасаж.