Выбрать главу

Тори щеше да каже нещо, но ръката на Ториан дел Орвалд стисна неговата.

— Мълчи, мълчи. Точно сега не можеш да направиш абсолютно нищо, а и няма смисъл да се нахвърляш безцелно.

Бранден дел Бранден изломоти някаква ругатня, смачка салфетката си и я захвърли на една страна.

Огненият Херцог се усмихна.

— Аха. Знаех си, че има таен пасаж към този апартамент, сега поне няма да имат възможност да го запечатат, когато Чедата ги домъкнат обратно. — Усмивката му бе не по-малко вълча от тази на Херолф. — Има три възможни Прохода, които може би са свързани с кулата. Позволих си волността да накарам Херолф да скрие по двойки Чеда в ковчежничетата във всеки от тях. — Усмивката му стана още по-широка. — Които са известни само на мен, разбира се.

— Да, Ваше Топлейшество — каза Джамед дел Бруно. — Това беше втората част от съобщението. Елдрен дел Елдрен съобщава, че две от двойките не са забелязали нищо и очакват заповеди, а що се отнася до третата…

— Добре, де, изплюй камъчето най-сетне.

— Третата двойка лежат мъртви на пода на тунела. — Джамед дел Бруно отново се зачете в писмото. — И, а, да, наоколо има доста кръв, Ваше Топлейшество, но по всичко личи, че кръвта е тяхна. Тоест, на мъртвите Чеда.

По лицето на Ториан дел Орвалд трептеше едва забележима усмивка.

— Бях сигурен, че синът ми ще успее да се справи с неколцина от тях, стига да има необходимото оръжие. Дори съм учуден, че е успял да се промъкне тайно до тях.

— Тайно ли? — Херолф буквално изсъска думата.

— О, да — отвърна Ториан дел Орвалд. — Тайно. Иначе са щели да вдигнат останалите накрак. — Той се отпусна на стола си, взе ножа и вилицата и продължи да се храни. Тори запази усмивката си за себе си. Тези хора наистина подценяват мама и Маги, също както, по всяка вероятност, са направили и Чедата. Мама си бе момиче от провинцията и въпреки че напоследък си купуваше месо от месарницата, тя можеше така добре да пререже гърлото на едно прасе, колкото и баба навремето. Маги наистина не бе на нивото нито на Тори, нито на Иън като фехтовчик, защото не тренираше отдавна, но бе в отлична форма и той лесно можеше да си представи изумлението по лицата на косматите гадняри, когато е наръгала единия между протегнатите лапи така, че…

Чакай малко. Моят син ли? Тори се обърна към стареца.

Ториан дел Орвалд кимна.

— Аз съм твоят дядо, млади Ториан — каза тихо той, почти с обич. — Баба ти много би искала да се запознае с теб някой ден. Живее в едно село на няколко дни път от това място. Винаги, когато мога, отивам при нея. — Той внимателно огледа храната в чинията си, а след това набоде малко парче месо и го поднесе към устата си, сдъвка го прилежно и едва тогава преглътна. — Много малка е вероятността да ти се отвори такава възможност, като се има предвид развитието на нещата. — Той попи със салфетката ъгълчето на устата си. — Ваше Топлейшество, доколкото разбирам, бихте желали да предизвикате Ториан дел Ториан младши за нанесената обида.

— Непременно.

— Обидата, моля?

Огненият Херцог стисна устни.

— О, нека да кажем, че това е конспирация, която има за цел да се избегне моето правораздаване, като е помогнал на баща си да избяга.

— Много добре. — Ториан дел Орвалд се обърна към Тори. — Ти отричаш ли участието си в разкритата конспирация? — Гласът му звучеше небрежно, въпреки че бе строго официален.

— Ами ако не отрека?

— Тогава Негово Топлейшество ще те осъди както подобава. — Устните му бяха стиснати в права линия. — Не те съветвам да се оставяш в ръцете му.

— А другият ми избор? Ако отрека да съм замесен?

— Тогава Негово Топлейшество ще намери човек, който да те предизвика публично на амфитеатъра, теб, или твоя шампион, за да докажеш правотата на думите си или за да се покаже в двубой, че това е лъжа.

— Ами ако призная, че съм го извършил, но настоявам, че това не е престъпление?

Ториан дел Орвалд сви рамене.

— Както прецениш. Ако искаш — отречи, ако искаш — потвърди, както прецениш. Резултатът е един и същ.

Нямаше значение. Тори и Маги се преструваха, че не се понасят, но това бе напълно безполезно, както щеше да се окаже напълно безполезно, ако отречеше да е замесен в бягството. Беше много по-добре, че мама, татко и Маги бяха успели да избягат, отколкото да се опитва да убеждава Огнения Херцог, че пет пари не дава за тях.