Затова Тори си наложи да се усмихне.
— Тогава признавам и твърдя, че не е престъпление да помогна на майка ми и баща ми, и придружителката ми да избягат от извратеното чувство за справедливост на Негово Топлейшество.
Никой не изръкопляска при тези думи.
Ториан дел Орвалд се обърна към Огнения Херцог.
— Предполагам, че ще бъде до смърт.
Ториан дел Орвалд или не знаеше, или не разбираше. Тори бе примамката и Огненият Херцог не можеше да нареди да бъде убит, не и ако искаше да го използва, за да подмами чичо Хоузи да се появи.
— Точно така. — Огненият Херцог кимна. — Дуелът ще бъде повторен при нужда…
— Какво?
— … като първият ще се проведе, да кажем, още тази вечер. — Той се извърна към Тори. — Какъв ти е проблемът, Ториан? Да не би нещо храната да не ти понася?
— Напротив, дойде ми много добре, Ваше Топлейшество — отвърна Тори. — И кого ще изправите срещу мен? — Той стисна ефеса на меча и бавно се изправи. — Може би вашето собствено величествено тяло?
При неговото движение двама лъконосци се появиха на бойниците над тях, извадили стрели и обтегнали тетивите.
Нямаше значение колко бърз беше Тори. Дори и Херолф, и Бранден дел Бранден да не успееха да го спрат, в което той съвсем не бе сигурен, нямаше да успее дори да стигне до Огнения Херцог със сабята си, преди да го пронижат, а сигурно имаше поне още двама с лъкове, които не виждаше. Входът към частния кабинет на Огнения Херцог бе тъмен, а там сигурно имаше скрити още стражи.
Може би, въпреки всичко, щеше да опита, ако Ториан дел Орвалд не се бе втурнал много по-бързо, отколкото човек на неговата възраст би успял, и не го бе възпрял.
— Недей, Ториан дел Ториан младши, не тук ще се изправиш срещу Негово Топлейшество. Ще имаш възможността да премериш сили с неговия шампион утре, на амфитеатъра. А след това, ако се налага, и с още един. — Очите му не се отделяха от Тори, когато заговори на Огнения Херцог. — Ваше Топлейшество, кого ще посочите за свой шампион?
Огненият Херцог махна с ръка.
— Всеки старши дуелист ще свърши работа, Ториан дел Орвалд.
— Станар дел Брунден е, разбира се, на разположение. Ще проверя дали ще изяви желание.
— Можеш да му предложиш двойно на обичайната такса, както и добавка към вече безупречната му репутация, в случай че победи. В противен случай, Ториан дел Ториан го очаква още един дуел. — Огненият Херцог се обърна към Херолф. — По другия въпрос. В кабинета ми има карта…
— Помня пътя от миналия път — каза с ръмжене Херолф. — Ще искам шест Чеда да дойдат с мен.
— Нека да са дванайсет. И да ми донесат трофеи. Не искам да ги виждам отново.
Херолф се ухили.
— Нали няма да имате нищо против, ако първо си поиграем с тях? Жените може и да са доста забавни, а пък нито една от вълчиците ми не е разгонена в момента.
Огненият Херцог изцъка с език.
— Вълчицата, която те е родила, не те ли е научила, че не трябва да си играеш с храната? — Той махна с ръка. — Прави каквото желаеш. — Огненият Херцог даде знак на Джамед дел Бруно с тлъстата си ръка. — Ще направиш следното. Заведи дванайсетте Чеда в Златния апартамент. Всички да са с вързани очи. Не искам да разбират къде са тайните входове, все още не. — С друг жест накара Тори да седне. — Сядай, сядай, сядай, Ториан дел Ториан младши. Не е нужно да пренебрегваш закуската си.
Тори седна отново с искрената надежда, че по лицето му не личи паниката, която го бе обзела.
Това тук нямаше никакъв смисъл. След като Огненият Херцог бе решил да залови и убие мама, татко и Маги, значи Тори не му бе излишен, а въпреки това нагласи нещата така, че да го убият. Цялото семейство бе примамката за чичо Хоузи, освен ако Тори не бе объркал нещата прекалено много.
Тук нещо не се връзваше.
Ами да, по дяволите. Щом го върнеха в стаята му, ако го оставеха да се върне в стаята си, щеше да дойде време за сгъваемия комбиниран нож на специалните части, с който да отвори тайната врата и да изчезне.
Междувременно, най-доброто бе да се престори, че е много заинтересован от предстоящия дуел.
Тори протегна ръка и взе вилицата, набоде парче пушена риба и го лапна. Сдъвка и преглътна, без да усеща вкуса, а след това взе чашата с виното и със задоволство отбеляза, че повърхността не трепва в ръката му.
— Не е нужно да бързате, Ваше Топлейшество — каза Тори със спокоен равен глас. — Предполагам, че днес ще ми оставите малко време да потренирам. — Той стегна рамене под туниката. — Нещо ми липсва практика.