Иън не бе допускал, че Тори лъже за приземната salle d’armes2, поне не много, но бе приятно изненадан, че приятелят му изобщо не бе преувеличил. Вместо с обичайния циментов под, приземието бе с дървен под, отлично осветено с флуоресцентни панели и великолепно оборудвано, като се започнеше от лентата за загряване, до стойките с рапири, шпаги, саби и няколко странни меча за упражнения, каквито Иън не бе виждал, до електронните таймери, които му се сториха малко по-малки и доста по-точни от тези в колежа.
Колко ли е хубаво да имаш пари?
Още само три години, малкия, и ще открием сами. Не, май ще бъдат три и половина. Първо трябва да се приключи с бакалавърската степен, следва още едно лято преподаване на средно напредналите в Д’Арно, където дават тлъст бонус от десет процента ако някой се класира пръв на градско, двайсет процента — за регионално първенство, а после три години в Правния факултет и чак тогава идват парите.
Ще ставаш адвокат като татенцето, а?
Майка му стара, няма да е баш така.
Нямаше никакво желание да се сеща, но го очакваха десетки хиляди долари студентски заеми за изплащане. Имаше си план, който не само щеше да му помогне да върне парите, но и да останат за него.
Иън коленичи на лентата. Хубаво дърво, равномерно и гладко лакирано, със същата маркировка като на баскетболно игрище: плътна зелена линия очертаваше центъра на лентата, а две по-тънки отбелязваха ангард линията. Имаше и две червени, плюс трета, за която Иън се зачуди каква е, които служеха за предупредителни линии първо при шпагите, а после при рапирите. Зоната за отстъпление отвъд линиите бе в по-тъмно дърво и младежът реши, че разликата е минимална и едва ли някой ще успее да се възползва от нея, но когато стъпи там, установи, че при всяка крачка и всяко преместване дървото проскърцва и стърже, все едно че някой драска с тебешир по дъска. Така всеки би имал достатъчно време да забави крачка, преди да се блъсне в някоя от стените.
Иън не посегна към подредените рапири. По-скоро би взел чужда четка за зъби. Отвори ципа на сака, извади гуменки и любимата си рапира за упражнения.
Тя не бе чак толкова специална като електронния му меч, но захватът бе същият, а просъскването на острието бе истинско удоволствие. Освен това бе и значително по-евтина, ако я повредеше.
Остави си маската, панталоните и пластрона върху сака, но задържа ръкавицата. Нямаше нужда да се обременява с всички тези неща, след като нямаше никого срещу себе си.
Нахлузи ръкавицата, хвана леко дръжката, след това се съсредоточи: прибра пети, дясното стъпало — насочено към лентата за фехтовка, лявото — под прав ъгъл, дланите — извити навън. Стойката е безкрайно важна при фехтовката. Научиш ли се да държиш тялото си правилно, бързината и контролът остават за по-късно и тогава всичко си идва на място от само себе си.
Изпъна гръб, рапирата бе в положение сиксте, отпусна цялата си тежест на стъпалото под пръстите, готов да се втурне напред при най-малко…
Оттласна се с левия крак, петата му усети твърдостта на пода, след това направи дълга стъпка напред с десния и пълно разтягане; китката му бе вдигната така, че да задържи върха на оръжието на една линия с рамото, а самото оръжие насочи точно към мястото, където би се намирала подмишничната ямка на въображаемия опонент.
Идеалната линия. Беше чудесно да се докоснеш до нещо съвършено.
— Отлично, господине — прозвуча глас зад него.
Само преди година Иън сигурно щеше да се стресне при звука, но по време на турнирите имаше какви ли не неочаквани звуци и човек трябваше да се научи да ги пренебрегва, иначе щеше веднага да се разсее от затръшването на някоя врата и някой не чак толкова придирчив веднага щеше да отбележи точка, а за Иън щеше да остане нищо, една голяма нула, никой нямаше да му подари точки, затова трябваше да се бори за тях.
Свали острието и се извърна бавно и елегантно.
Не беше трудно да се разбере, че петдесетинагодишният мъж е бащата на Тори. Имаше същото телосложение, дребен, малко над среден ръст, със същата буйна светлокестенява, към руса коса, обрамчила лице, почти толкова квадратно като носовете на ботушите. Силно развитите мускули на бедрата изпъкваха под стегнатите дънки. Бе облякъл бял плетен пуловер с яка, който сякаш бе купен от селото Стърбридж, въпреки че Иън бе виждал каталога „Дива“, от който ги поръчваха, защото и пуловерите на Тори бяха от него.