А може и да имаше.
Иън най-сетне си наложи да вдигне глава. На метър над него, Хоузи се бе проснал на напечените от слънцето скали. Някога бялата му туника бе мърлява, с петна от пот под мишниците, очертани от солени кръгове. Пръстите на протегнатата му ръка бяха с изранени нокти и кървяха от десетките порязани места, но той успяваше да държи протегната към Иън ръката си. Задържа се в седнало положение, опрял гръб на скалата, и отвори раницата, за да извади мяха с вода. Протегна отново пръсти и внимателно помогна на Иън да седне, преди да махне тапата.
Водата бе прекалено гореща и имаше необичаен вкус на кедър и на билката Миши уши, но бе най-вкусното нещо, което Иън някога бе пил.
Седловината на Ножа на Тир се падаше някъде под тях, на изток. Долу се виждаше долината, ширнала се в зелено, кафяво и златно, далечна и недосегаема. На Иън му се стори, че усеща хладния бриз, докато лежеше на обляната от слънце скала, и бе готов да се закълне, че горещият вятър довява мириса на цветя и прегоряла от жегата трева.
Два гарвана кръжаха в небето високо над тях. Може и да бяха просто две птици, но Иън нямаше да се учуди, ако това се окажеха Хугин и Мунин.
Хоузи облегна глава на скалата. Лицето му бе по-бледо от преди, прашно на местата, където се бе натрупала мръсотия и пот. Приличаше на живата смърт, или на почти живата смърт.
Иън му подаде мяха и Хоузи, с треперещи дълги пръсти, успя да я надигне до устата си, а необичайно гладкото му гърло прескачаше на пресекулки, докато той пиеше. Водата сякаш възвърна част от силата му, защото дишането му се поуспокои, а погледът му вече не бе толкова стъклен.
— Как си? — успя да изграчи Хоузи.
Иън бе прекалено уморен, за да свие рамене. След шест шева и инжекция против тетанус, две дебели пържоли, парче ябълков пай и три-четири дни на легло, всичко ще бъде наред.
— Няколко дни почивка на легло — едва успя да изрече той — и всичко ще бъде наред. — Не попита колко още им остава, не искаше и да знае, всъщност не бе готов да попита.
— Нямаме толкова време — отвърна Хоузи. — Откакто… поддържах светлината, нещата се ускориха. Справяме се добре с времето, но те ще са готови за пристигането ни, поне значително по-готови, отколкото би трябвало.
За момент той затвори очи и се отпусна на скалата. Дишането му стана по-бавно, а пулсът, който барабанеше на врата, се успокои. Когато отвори очи, погледът му бе спокоен, не чак така измъчен.
— Това е най-доброто, което може да се постигне с мен, но, я да се погрижим за теб — каза той. Говорът му бе значително по-завален от обикновено, но не чак толкова слаб, колкото преди малко.
— Защо не опиташ същото и с мен? Няма да се възпротивя на малко магия.
Хоузи поклати глава.
— Не става дума за нищо такова. Това е само един стар буда трик.
— Искаш да кажеш будистки.
— Все едно. — Хоузи вече ровеше в раницата. — Това ти позволява да премахнеш болката и неразположението и да ги съсредоточиш в една точка от тялото, след което ги изтласкваш навън. Наречи го, ако искаш, самохипноза, но то ми позволява да тегля от запасите на тялото почти без ограничения.
— Мислиш ли, че ще можеш и мен да ме научиш?
Хоузи кимна.
— Почти сигурно. Ако ми дадеш, да кажем, десет години.
— Ами ако обещая много да се старая? — ухили се Иън.
— Тогава, двайсет години. Може би дори петдесет. А-ха. — Хоузи извади малка кожена торбичка с връзка от раницата на Иън, отвори я и извади нещо, което приличаше на…
Приличаше на дълго лайно.
— Какво е това?
Хоузи го подуши.
— Очевидно ябълкова наденица — каза Хоузи. — Подарък от Фрея. Има поне двайсет такива. — Той пролази напред, извади ножа и го наряза на малки парченца. — Яж.
Никаква пилешка супа. Иън нямаше нужда от ябълкова наденица, само от почивка и лекарства.
— Хоузи, това няма да…
— Яж.
Беше кафяво и изглеждаше ужасно, но щом Иън го подуши предпазливо, то му замириса на топлите ябълкови пайове на Фрея, сякаш току-що извадено от фурната. Ако не знаеше, че е студено, щеше да предположи, че е пълно с горещи ябълки, в карамелизирана захар и канела, с хрупкави, но крехки крайчета.
Той лапна едно парче, и ако не друго, то поне имаше много по-добър вкус, отколкото аромат. Сладкият наситен ябълков вкус бе там, облян в сладост и канела, от което устата му се напълни със слюнка и му се прииска да запази този вкус завинаги, а той задъвка по-бързо и преглътна.