— Ами! Хич не се притеснявам. Ако ни подслушват, нека разберат, че хич не се притеснявам. — Едрият мъж се обърна към Тори. — Чувствата на Негово Топлейшество в този случай едва ли касаят него самия или мен. Семейството ми е било лоялно на Пламенния Род, откакто гори огънят, и все още мога да си позволя да стана секундант на сина на стар приятел и дори съм горд, че той ме помоли. — Поклонът му бе официален и Тори му отвърна със също толкова официално превзет поклон.
— Това, което не мога да разбера — намеси се Бранден дел Бранден, — е защо аз?
Тори премигна. Лицето на Бранден дел Бранден бе малко по-бледо от обикновено и се виждаше капка пот, избила точно над мустаците.
Той бе уплашен. Опитваше се да се представи за малко раздразнен и напълно нехаен, но въпреки това личеше, че е уплашен.
И как да не бъде уплашен? Освен ако…
Тори сви рамене.
— Може би защото ми се струваше, че можем да станем приятели, но това беше преди схватката с Данар дел Реджинал. И защото не съм направил нищо, с което да… предам началото на това приятелство. — Тори взе тренировъчния меч и замахна с него няколко пъти, за да го пробва. — Тогава убитият трябваше да бъда аз…
— Да, да, каза го същото и преди и…
— Да, и преди го казах повтори след него Тори и го прекъсна, защото знаеше какво ще каже. — Мислех си, че всичко идва от Негово Топлейшество. Но как би могъл Огненият Херцог да разбере, че псетата му ще заловят не само един Ториан дел Ториан, а цели двама? И кога би успял Данар дел Реджинал да получи заповедите си от Огнения Херцог? Не, тук нещата нещо не се връзват. — Той подхвърли тренировъчния меч на Ивар дел Хивал и си взе сабята, направена от чичо Хоузи. Заостреният й връх бе неподозирано здрав, закален в кръвта на черния мъж.
Това не бе мечът на Тори, собствения си той връчи на Маги, с надеждата да й служи добре, но и този щеше да му свърши работа.
Тори повдигна оръжието за поздрав.
— Мислих много по този въпрос и се опитвах да преценя кой би имал причина и каква ли може да е тази причина. — Той отпусна върха на меча. — Маги е наистина хубава, нали? И доста екзотична по местните стандарти, с късата си коса и това вирнато носле, с формата на брадичката, а е и доста умна…
Устните на Бранден дел Бранден бяха станали почти бели.
— Какво точно намекваш?
— Намеквам — каза Тори, — че това няма да бъде първият път, когато някой мъж реши да убива заради едно красиво личице с помощта на някого, който би му свършил работата, като е подценил обучението, което вероятно съм получил в Новия Свят. — Тори проряза въздуха със сабята си, просто за опит, без да поглежда Бранден дел Бранден в очите. — Ако аз умра, така Маги ще остане без покровител и защитник и въпреки че положението й е доста неустановено, то красотата й си остава очевидна. Нищо не пречи положението й да бъде обсъдено по-късно, насаме с Негово Топлейшество, а междувременно, единственият мъж, който би се заел да защитава честта й или нея самата, щеше да бъде баща ми, а пък той безспорно щеше да се окаже прекалено зает, нали не греша? Ако все пак станеше така, че положението й не е на достатъчно издигната обожаема, тя щеше да бъде захвърлена също като селско девойче, но ако все пак то се окажеше на ниво, то тогава един устремен нагоре ординарец от Пламенния Род щеше да се наслади на по-високото си положение, с което щеше да се сдобие благодарение на брака.
— Внимавай какво приказваш, Ториан дел Ториан — каза Бранден дел Бранден.
— Изключително много внимавам, Бранден дел Бранден — отвърна Тори. — Наистина изключително много. Не бих искал да обвиня, когото и да е в безчестие… освен ако не съм съвсем сигурен. Това е. — Той се усмихна. — Дори не съм сигурен, че става въпрос за безчестие. Данар дел Реджинал беше така преизпълнен с желание да ме предизвика, а пък ние с Маги се опитвахме да представим нещата така, сякаш никак не се разбираме и това лесно можеше да подтикне всеки свестен човек, че тя трябва да бъде спасена…
— Аха — кимна Ториан дел Орвалд. — Струва ми се, че имаш някакво, макар и бегло, понятие от стратегия, млади Ториан дел Ториан. След като на всички им се струваше, че Изключителната Маги не е от твърде голямо значение за теб, то цената й като заложница доста драстично намаляваше. — Маестрото по дуелите повдигна едната си вежда… — И какво успя да измислиш, за да стане и майка ти по-малко ценна?