— Май не успях да измисля абсолютно нищо.
— Жалко.
Бранден дел Бранден вече бе възвърнал самообладанието си, което го бе изоставило за момент.
— И така, поиска да съм ти секундант, за да ме залееш с безпочвени обвинения ли? Заради това ли го направи?
— Не — отвърна Тори. — Исках да ми станеш секундант, за да има отново мир помежду ни. И без това приятелите ми тук се броят на пръстите на едната ръка, а ти си ми ядосан, защото си ме преценил погрешно и си постъпил нечестно с мен, а пък аз искам с това да се приключи. По един или друг начин.
— А в противен случай? — попита Бранден дел Бранден.
— В противен случай — отвърна Тори, стиснал меча в ръка, стъпил здраво на пода точно срещу другия младеж, — тук сме точно четирима. Избери си секундант, избери си и сабя, след като не можеш да приемеш жеста ми на приятелство.
Бранден дел Бранден мълча дълго.
Тори пъхна меча си в ножницата с шумен замах и протегна ръка.
— Избирай, Бранден дел Бранден.
Бранден дел Бранден направи крачка и половина напред, с която спокойно можеше да нападне, но ръката му сграбчи протегнатата длан на Тори. Ръкостискането му бе стегнато и силно, а кимването с глава изглеждаше напълно искрено.
— Трябва да успееш да победиш Станар дел Брунден — каза той, когато пусна дланта на Тори. — Наблюдавал съм и двама ви как се фехтувате. Китката ти е определено по-бързата. Малко са тези, които биха ти се опрели. — Той взе тренировъчния меч.
Ториан дел Орвалд повдигна едната си вежда.
— Един ординарец от Пламенния Род да обръща повече внимание на дуелиста, отколкото самият Маестро по дуелите. Нямат ли край чудесата този ден?
— Моля те, Ториан дел Орвалд. — Бранден дел Бранден направи някакъв удивително сложен жест, отчасти поклон, отчасти поздрав, отчасти демонстративно пренебрежение. — Ти си Маестрото по дуелите на цялата гилдия и нямаш почти никакво време да обръщаш индивидуално внимание на дуелистите. Станар дел Брунден е любимият дуелист на Негова Непоколебимост, а между Негова Непоколебимост и Негово Топлейшество често се появяват несъгласия. Така че, не е никак чудно защо един ординарец от Пламенния род обръща внимание на слабостите и достойнствата, след като същият този ординарец има известни амбиции.
— Амбиции — изръмжа Ивар дел Хивал. — Обзалагам се, че не са само известни — продължи той.
Бранден дел Бранден стисна тренировъчния меч.
— Обикновено първите му стъпки и замахвания са следните…
Изпод цветния аромат, разпръснат обилно наоколо, се носеше мирис на смърт, реши Тори, а след това прецени, че започва да се превзема.
Не беше така, предстоеше му да се сражава с професионален дуелист до смърт. Можеше да си позволи някоя и друга превземка.
Тук не му беше мястото за превземки. Беше уплашен, а под страха се прокрадваше чувство, което Тори позна. Това бе усещането, че притежава компетентност, и това усещане го съпътстваше всеки път, когато стъпеше на пътеката за фехтовка, всеки пък, когато пъхнеше крака си в стремето и стисваше с ръка седлото, за да се покачи на гърба на Джеси, това бе увереността, че може да се справи, че това умение не му принадлежи просто така, че то е част от него самия.
Усмихна се. Веднъж спомена нещо подобно пред чичо Хоузи, преди да излязат на езда, и точно тогава се случи така, че Джеси се подплаши от мармот и го хвърли от гърба си.
Тори бе по къси панталонки и обувки. Протегна се няколко пъти за разгрявка и едва тогава се наведе, за да си завърже връзките, без да обръща никакво внимание на мястото, където чакаха Станар дел Брунден и секундантите му, отдалечени почти на половин амфитеатър от него. Давай по познатия начин, каза си той. Да, вместо памучни, връзките на ботушите му бяха от наслоена кожа, пластовете — съшити от умелите ръце на вестрите, но въпреки това той ги завърза на фльонга. Да, след двубоя по арената щеше да е разлята кръв и всичко тук щеше да зависи от окото и китката му, от подвижността на бедрата му и най-вече от наблюдателността му. Фехтовката бе спорт на ума, който се осъществяваше с тялото. Умът трябваше да е бистър и необременен, спокоен също като повърхността на гладко езеро, готов да подтикне тялото към действие, преди още то да е осъзнало какво точно върши.
Ториан дел Орвалд огледа крайчеца на меча на Тори с опитно око.