Лицето му наистина бе малко бледо, а походката не бе толкова наперена и уверена, както обикновено, но той се държеше изправен, може би малко прекалено изправен, въпреки че никак не приличаше на човек, когото нещо го боли, или който се страхува, че движенията ще го довършат.
Тори се усмихна.
— Разбирам, че вестрите са по-добри церители, отколкото се твърди.
Иън поклати глава.
— Амиии — каза той на английски. — После ще ти разкажа. Може пък дори да ми повярваш. — Потупа се по корема. — Имам чувството, че ще се разпадне, но поне не ме боли, а ми казаха, че… превръзката ще ме поддържа.
Той тупна раницата на бюрото пред Бранден дел Бранден.
— Освен това ми предадоха официалната признателност на Пламенния Род — продължи той.
Бранден дел Бранден се разсмя.
— Има такова нещо, въпреки че хич не ми се иска да взимам каквито и да е важни решения в момента. Новият Негово Топлейшество скоро ще тръгне от Висините и сигурно ще ме държи отговорен за всичко… прекалено.
Иън вдигна едната си вежда.
— Искам само толкова злато, колкото мога да нося, и да ме упътите към дома.
Тори си прочисти гърлото.
— Тъкмо за това говорехме. Всички си мислят, че мама, татко и Маги са имали достатъчна преднина и…
Иън сви рамене.
— Сигурен съм, че баща ти ще се справи, Тори. — Като че ли облак премина по лицето му, но само за миг. Ако ли не, всичко вече е свършило и ние не можем да направим абсолютно нищо, му идваше да каже. — И все пак там има още неща за довършване.
Тори отпусна ръце. Иън имаше право за това.
— Значи искаш вкъщи, така ли? Да се върнеш на училище?
— Да, бе — намръщи се Иън. — И за това ще поговорим.
Ториан дел Орвалд го огледа внимателно.
— Има и други възможности. Това, което външните хора наричат Стоманения Род, вероятно е много задължен на този, който е успял да изобличи узурпатора.
Сенсевер кимна.
— Изобличил ли? Това е доста неточен начин за представяне на нещата. Но той е напълно прав. Ако говорим за Негова Мощ, вероятно ще има едно място във Вихрения Род за човек, служил толкова добре, макар и несъзнателно. Покойният Негово Топлейшество бе амбициозно създание, а някои от амбициите му засягаха и моя Род.
Иън поклати глава.
— Може би някой друг път. Точно сега, ще се задоволя със златото… и упътванията.
Бранден дел Бранден стисна устни преценяващо.
— Златото нямаше да е проблем, особено ако не трябваше да занимаваме главната касиерка и имахме достъп до личния сейф на покойния Негово Топлейшество. — Той сви устни отново. — Познавам главната касиерка от няколко години и предполагам, че все още разполага с първия си обол, скрит някъде на топло в дълбоката й пазва. — Той изсумтя.
Хоузи се надигна от стола си.
— Поне това си спомням, въпреки че беше много отдавна. — Той коленичи на самия край на постелката и я вдигна. Дюшемето бе от тъмни греди с дълбок блясък. Хоузи натисна близо до мястото, където се долепваха две от гредите, и след това отпусна леко, за да натисне друга греда зад тях. Част от пода се надигна и разкри стегнатите отвори на четири торби от зебло. Хоузи се изправи, а тримата вестри изтеглиха торбите, умелите къси набити пръсти развързаха сложните възли, които държаха торбите затворени.
Блесна червеникаво злато.
— Според мен това би трябвало да е повече от достатъчно — отбеляза Хоузи.
Бранден дел Бранден се усмихна.
— Според мен трябва да вземеш всичко, което ти и слугите вестри могат да носят, Иън Силвърстоун. Поне това ти дължим.
Ивар дел Хивал поглади брадата си.
— Според мен там, където Иън Силвърстайн отива, не е много подходящо за вестрите. Аз ще му помогна да пренесе печалбичката.
— Сядай — каза чичо Хоузи, — ако желаеш, Иън Силвърстоун. Има доста неща, за които трябва да поговорим.
Иън смръщи чело.
— Нека поговорим насаме, моля те. — Той кимна с глава към външната веранда. — Само ти, аз и Тори.
Над тях кръжеше някаква черна птица. Отначало на Тори му се стори, че е орел, но после, по формата на главата прецени, че трябва да е врана, а по всяка вероятност щеше да се окаже, че не е нито едното, нито другото. Главата бе прекалено скосена, за да може да е орел, и прекалено едра за врана.
Иън се подпря на парапета, обрамчваш балкона.