— Значи не можа да ми се довериш, така ли? — попита тихо той. — Смотаняк.
Тори веднага избухна.
— Да не си посмял да му говориш така…
— Ти също, Ториан дел Ториан — прекъсна го Иън. — Нямаш и най-беглата представа за какво става въпрос, понятие нямаш колко важно е всичко това. — Той се обърна към чичо Хоузи. — Трябваше да ни оставиш всички да умрем, ако се налагаше, след като знаеш какво е заложено. Един Огнен Херцог човек можеше и да се интересува от карта на Скритите Проходи, но ти отлично знаеш, че един огнен гигант иска огърлицата Брисингамен.
Тори поклати глава. Не му беше трудно да повярва, че предметите в Тир На Ног имат огромна мощ, но чак толкова огромна? Брисингамен бе един от разказите, които чичо Хоузи обичаше, но чак пък да е истина? Да се сложи край на вселената би било прекалено непосилна задача, за когото и да е.
Но това не бе най-важното в момента.
— Иън, Иън — каза чичо Хоузи бавно, уморено, със заваления си глас. — Не можех да наруша думата си, дадена на дядото на Тори, както не бих могъл да пристъпя обещанието си, към когото и да е друг.
— Тогава не е трябвало да му обещаваш, ти…
— Има толкова много неща, които е трябвало или не е трябвало да направя. — Чичо Хоузи облиза устни веднъж, още веднъж, три пъти. — Но нека не говорим повече за това днес. Какво искате да направя сега?
— Ти си изтръгнал от мозъка си местата, където са проходите, мястото, където си скрил огърлицата, но поне ще успееш ли да откриеш пътя през Скритите Проходи към Хардуд?
Чичо Хоузи се замисли за момент.
— Много е вероятно. Не успявах да премахна частите достатъчно точно. Но пък вие ще успеете да следвате Чедата, те ще са оставили достатъчно следи, защото… — Възрастният мъж махна с ръка. — Значи искаш да се прибереш у дома, Иън Силвърстайн?
— За известно време, Орфиндел — отвърна Иън, като се опитваше да нагласи думите към чувствата си, и откри, че те са приятни. — Но наистина само за известно време. Искам да взема това злато и да открия фонд, за да мога да платя някои задължения, които имам. — Иън се усмихна. Нека някой, който иска да е адвокат, да преследва мръсниците като Бенджамин Силвърстайн. Така или иначе, той никога не е бил чак толкова запален да прави кариера. Това му бе единствената възможност да си го върне, а след като смяташе тази работа за важна, сега вече можеше да я повери и на други да я вършат.
Отричам се от теб, нещастно подобие на баща. Ще оставя на други да си оправят сметките с теб, няма да се измъкнеш току-така. Аз трябва да живея собствения си живот.
— Трябва да оправим едно нещо. Майка ти ще може да ми изпере малко пари, доколкото разбирам, може дори да постави началото на фонда — обърна се той към Тори.
Тори сви рамене.
— Всъщност, никога не съм се интересувал особено много от паричната страна на нещата — отвърна той. — Май съм наследил тази незаинтересованост от баща ми.
— Правила е подобни неща и преди — каза Хоузи. — Нали не смяташ сам да похарчиш всичките пари?
— Я стига, не си спомням да съм давал обет за бедност — усмихна се Иън. — Не, разбира се. Една част ще задържа и ще ги похарча със страхотно удоволствие. Да, за екипировка за къмпингуване, сигурно за това. И ми се иска да полежа на брега на някой Карибски остров поне за две седмици, поне. После, ако се налага, ще плащам на таткото на Тори да ми дава уроци по свободен стил. — Той попипа мястото отстрани, където мнимият Огнен Херцог го бе пробол. — Трябва да стана по-добър. — Ухили се, въпреки че му прилоша от спомена. — Ако пък Ториан дел Ториан старши не дава уроци, то тогава може да успея да убедя Ториан дел Орвалд. Рапирите си имат своите недостатъци.
Тори също се усмихна.
— Но си има и предимствата, както забелязвам. А след това ще тръгнем да търсим огърлицата Брисингамен, нали?
— Ние нали? — кимна Иън. — О, да. Ние. — Сега, когато бе централното действащо лице, вече усещаше разликата. Следващия път може и Тори да е на неговото място.
А може да не е и нито един от двамата.
Ама, я по дяволите. Аз съм Иън Силвърстайн, спътник и приятел на Орфиндел, приятел на Один и Фрея, убиец на някакъв неизвестен огнен гигант и притежавам всички необходими качества.
— И какво ще правим с огърлицата, когато открием всичките й части? — попита Тори. — Искам да кажа, че след като се оказват толкова важни, на кого можем да имаме доверие?
Иън изсумтя.