Выбрать главу

„Все още не е дошъл този момент — каза си Иън. — Предстои ми още много, а и не само на мен.“

— Хугин — извика Иън. — Чуваш ли ме, ела при мен. Мунин, ела тук, ела при мен: Иън Силвърстайн.

И преди бе виждал птицата да кръжи високо горе, но никога не се бе замислял, че е разумно създание. И все пак те му бяха казали, че ще се видят отново, и сега вече разбираше, че Харбард е настоял един от тях да държи под око събитията в Градището.

Черната птица високо в небето продължаваше да кръжи и Иън усети как сърцето му се свива.

— Иън — каза Тори зад него. — Няма да им отнеме много време да ме изтласкат оттук.

— Млъквай — каза Иън, докато трескаво се опитваше да измисли някакъв друг изход. Дали да не го глътне? Не. Те просто ще го разпорят и ще си го вземат и нямаше причина да си въобразява, че не биха го сторили.

Ами ако избяга с него? Но къде?

Гарванът първо се гмурна надолу, после загреба въздуха с крила и ги присви назад.

Падаше като камък от небето, а след това разпери широко крила, черните мастилени лъскави крила му се сториха огромни, докато се насочваше към малката веранда, на която бе застанал Иън.

Точно така.

— Занеси го на нея от мое име — извика той.

Иън подхвърли камъка нагоре.

Той се превъртя в бистрия въздух, улови слънчевите лъчи, задържа ги за миг, а след това блесна по-ослепителен от всякога, сякаш сам той се бе превърнал в едно малко слънце, към което не можеш да погледнеш, от което не можеше да извърнеш очи.

Острите нокти на гарвана се сключиха около скъпоценния камък с шумно щракване.

— И й благодари за ябълките — продължи Иън. — И за фигурката, най-вече за нея. — Продължи шепнешком, убеден, че птицата няма да може да го чуе. — Благодари й, че ми каза, че имам стойност… такъв, какъвто съм.

— Ако не беше такъв глупак, нямаше да има нужда една престаряла богиня на плодородието да ти дава увереност, Иън Силвърстайн — отвърна птицата, а дрезгавият й глас се понесе в далечината. — Но ще й предам. Бъди здрав, Иън Силвърстайн — добави гарванът, докато широките крила отмерено замахваха и го издигаха нагоре в небето и на юг.

— Благодаря ти — каза той, въпреки че се съмняваше, че птицата ще го чуе този път.

Дали беше Хугин или Мунин? Дали силата на мисълта или спомените щяха да отнесат тази част от огърлицата Брисингамен обратно при Фрея, за да я пази, както бе обещала, чак до края на времето? Тори бе пълен глупак, ако си въобразяваше, че може да се довери на някого. Но Иън нямаше намерение да постъпва като глупак, като не се доверява на абсолютно никого.

Отговорът на безумието отляво съвсем не е безумие отдясно.

Иън се усмихна, когато се обърна към потресените лица зад него.

Беше успял.

Ториан дел Орвалд бе първият, който се отпусна в стола си с тънка усмивка на сбръчканото старческо лице. Той докосна с изкривения си пръст челото, сякаш това бе някаква пародия на поздрав.

Лорд Сенсевер прочисти гърлото си няколко пъти, а след това отстъпи назад, докато Бранден дел Бранден се настани отново зад бюрото на Огнения Херцог и не си наложи да смени шокираното изражение със спокойно достойнство, което едва не накара Иън да се изсмее.

— С това приключихме — каза временният владетел.

Иън кимна.

— Да.

Той плъзна едната си ръка около раменете на Тори, а с другата обхвана кръста на чичо Хоузи и тримата влязоха обратно в кабинета.

— Време е да се прибираме. Засега.

Обърна се и погледна през вратата към синьото небе.

Някъде далече, вече почти незабележима в далечината, една черна птица лениво размахваше крила, отправила се към дома.

— Ще се върнем.

Епилог

Съседи

Когато най-сетне се случи, то се случи толкова бързо, колкото Арни Селмо си бе мислил, че ще стане.

Винаги ставаше така. И при лова, и на война, по-голямата част от времето преминаваше в чакане. Той не се оплакваше. Беше се случвало да чака цели два дни, наполовина измръзнал в смрадлива лисича дупка. Тук, в сравнение с преди, съвсем не бе толкова лошо.

Беше се отпуснал полуизлегнат на шезлонга, подпрял гърба си на дънера на едно дърво. Барът бе поставен на коленете му. Орфи бе в собственото си скривалище на няколко метра встрани и хъркаше още от началото на смяната им, започнала преди около час.