След като бе чул как Тори говори за някои от странностите на родителите си, и особено след като бе забелязал как Тори избягва дори да споменава някои от странностите на родителите си, Иън нямаше да се учуди, ако Торсен извадеше ризница и шлем от някой шкаф. Само че единственото, което той извади, бе изключително обикновен комплект за фехтуване със стара, но очевидно удобна горна част и ръкавица от по-тънка кожа, отколкото ги произвеждат напоследък, но без да е нещо изключително.
Торсен си свали пуловера и Иън веднага оцени едрите изпъкнали гръдни и раменни мускули, въпреки че ония яките, които непрекъснато помпаха във фитнеса, досега щяха да са обръснали всичко, което стърчеше по гърдите и раменете на Торсен.
А и познатите на Иън, които се занимаваха с бодибилдинг, не бяха петдесетинагодишни. Не беше справедливо да оценява Торсен по стандартите на младеж, няколко поколения по-млад, а освен това той бе фермер, а не бодибилдър.
Иън посегна към сака.
Торсен може да се бе занимавал с това доста отдавна, но съвсем не бе забравил как трябва да се облича. За броени минути си обу подходящи обувки и сложи пластрон, без да се занимава да събува дънките, за да ги смени с по-удобни панталони специално за тренировка.
Избра си рапира от стойката, внимателно проследи дължината и подръпна тъпия край, след това проряза въздуха с няколко замаха и я вдигна, за да поздрави противника, преди да спусне маската над лицето си.
Иън се стегна, поздрави на свой ред, дръпна и своята маска и отстъпи назад.
— Да започваме — каза Торсен, присви небрежно колене с ниско насочено острие.
Иън зае отбранително положение. Ако Торсен се биеше като Тори, щеше да се окаже труден противник. Въпреки че едва ли щеше да е като начинаещите, у него нямаше неумели движения.
Торсен го блокира веднага, острието на сиксте. Иън се опита да парира, но Торсен отби и щеше да спечели точка, ако Иън не бе отбил, докато отстъпваше. Иън нанесе секонд, любимия си удар, но Торсен се измъкна и вдигна острието на Иън нагоре, приведе се напред за нисък допир от страна на Иън, а рапирата му разряза въздуха, сякаш тежестта й не съществуваше, сякаш бе холограма на рапира.
По дяволите, по-възрастният човек имаше яка китка.
— Браво — каза Иън. Не виждаше лицето на Торсен иззад решетъчната маска, но усещаше, че той се усмихва.
Нека се усмихва. Сега идваше ред на Иън.
Заеха позиция отново, но този път, още с първия удар, Иън бе готов за удара по острието. Свали върха и го отпусна, така че противниковото острие да увисне във въздуха. Веднага проби защитата на Торсен, сякаш тя не съществуваше, и отбеляза точка с докосване по външната страна на бедрото.
— Браво, и това беше много добре — каза Торсен с тихо ръмжене и отдръпна острието си, което бе на сантиметри от гърдите на Иън. — Печелиш точка.
След няколко подготвителни подвеждащи удара и париране, Иън отбеляза втората си точка с измамно замахване, което започна високо, но свърши ниско, докосвайки по-възрастния си опонент отстрани, на талията. Следващия път Торсен предвиди замаха на Иън и с великолепна преценка за времето отклони острието на младежа, докосвайки го с върха по гърдите. Когато се опита да приложи същото движение върху Иън, той сякаш го очакваше и докато отбиваше удара, успя да го докосне по рамото секунда преди Торсен да го е закачил.
По същия начин протичаха и нещата с Тори. Торсен успяваше да мисли предварително и предвидливо, но рефлексите му го предаваха. Тялото му не приемаше заострения връх на оръжието като определен момент, който поставя край на нещата с първото докосване, след като същият този връх можеше да го докосне и след това. Този проблем бе често срещан сред почитателите на шпагите, когато им се наложеше да разчитат на рапири. Фехтовката бе предназначена за смъртоносни дуели, където единият от противниците трябва да убие опонента си или поне да го рани смъртоносно с един удар. Печелеха се точки, ако уцелиш триъгълника, очертан от раменете и слабините.
Ако се биеш наистина, всяка рана в тази област ще бъде много сериозна, а през вековете, когато медицината не е била особено напреднала, най-вероятно — смъртоносна.
Шпагата бе измислена именно с тази цел по време, когато повечето дуели са се водили до проливането на първа кръв, където каквато и да е рана, без значение колко е незначителна, прекратяваше дуела. Цялото тяло бе цел, а повечето от върховете на шпагите отбелязваха точка при докосването на ръка или крак.