Арни Селмо държеше цевта високо вдигната, но пръстът му не бе помръднал от спусъка на бара, когато пристъпи към мястото, където двете мърляви жени и още по-мърлявият мъж се бяха проснали задъхани на земята.
— Всичко е наред, Орфи — каза той. — Ако искаш, донеси на тези хора малко вода, а после и нещо за ядене. Сандвичите са в хладилната чанта.
Не гледаше към тях, докато говореше. Очите му не се откъсваха от дупката в земята. За всеки случай.
Торсен изломоти нещо, вероятно благодарност.
— Добре дошъл у дома, съседе — каза Арни Селмо.