Торсен се опита, но не можеше да не се противопостави на стила с шпагите. Когато атакуваше, той проявяваше тенденция веднага след успешно париране да нанесе незабавен рипост. Избягваше устремните нападения и рискованите маневри, при които острието щеше да има значително ускорение пред това на противника. Той се биеше срещу рапирата, не срещу фехтовчика.
И въпреки всичко, възрастният човек бе страшно добър, не можеше да му се отрече, а Иън направи всичко по силите си, за да спечели пет на три.
— Добър тур — каза Торсен и вдигна маската. Лицето му бе разтегнато в широка усмивка. — Тори каза, че си добър с рапира, но не ме бе предупредил, че си чак толкова добър. Така, това достатъчно ли е, или да продължим в свободен стил?
Предложението бе така направено, че Иън нямаше как да откаже. Той отново спусна маската.
— Дадено, господине! — отвърна.
Това, което Тори наричаше свободен стил — Иън никога преди не бе чувал този термин да се употребява при фехтуването — си беше чист бой с шпаги с леки изменения. Тук двубоят не приключваше с едно докосване, въпреки че този, който бележеше точка, нямаше как да отбележи нова поне две секунди след първата. Три докосвания до ръката прекратяваха двубоя.
Този стил се бе разпространил в клуба по фехтовка в университета, особено сред новаците, които се опитваха да достигнат нивото на средно напредналите. Беше забавен стил, който поощряваше доста удари на остриетата, включваше много подскоци, отстъпване и ненадейни движения, също както по филмите.
Този стил, освен всичко друго, противоречеше на почти всички рефлекси, важни за добрия фехтовчик. След началния сблъсък, съсредоточен почти изцяло във върховете на оръжията, Торсен остави незащитена страна, през която се оказа, че не може да се проникне, отвърна на ударите с елегантно кроазе, което веднага отклони острието на Иън все по-навън и го докосна в средата на корема, а след това без всякакъв проблем парира свободната атака на младежа. Иън бе научил от Тори колко е важна атаката след докосване, особено през първите пет секунди.
Докосване по ръката, докосване по голото коляно на Иън, ново докосване по ръката и финално кроазе, с което турът по свободен стил приключи с убедителна победа.
Всичко стана бързо, но не достатъчно бързо. Тениската на Иън бе мокра, очите му толкова силно пареха от стеклите се капки пот, че му се прииска да си сложи лента на челото.
„Боже мои, господине, какъв ли сте били преди двайсет години? — мислеше си Иън. — Ако на това му казвате, че не сте във форма и сте позабравили, когато сте на петдесет, какъв ли фехтовчик сте били на двайсет? Сигурно на олимпийско ниво.“ Иън бе сигурен, че в нито един американски олимпийски отбор не е бил включен Ториан Торсен. Именно затова той бе така скептично настроен към твърденията на Тори за баща му.
Но това не бе най-важното. Дълбоко в себе си, Иън не вярваше да има баща, който не се напива до смърт и да не те пребива, когато някое дело се скапе или пък когато някоя тръба се спука, или когато е махмурлия. Като че ли Иън бе виновен за тези неща. Като че ли бе негова вината, че мама почина от рак.
Но кой е казал, че животът е справедлив? Това бяха едни от любимите думи на баща му, а и той ги повтаряше толкова често, че ти се набиваха в главата.
Торсен се усмихваше, но вече не толкова широко. Свали маската и ръкавицата и протегна ръка.
— Така — каза той. — Приятно е да видиш, че не си забравил съвсем как се използва меч. По-късно трябва отново да ми дадеш шанс.
На Иън му трябваше един миг, за да си поеме дъх.
— С удоволствие, господине — рече задъхано той.
Торсен кимна.
— Много си добър с рапира и изключително обещаващ.
— Много любезно от ваша страна — отвърна Иън.
Усмивката на Торсен се стопи и с нея сякаш изчезна и топлината в залата.
— Не. Просто съм искрен — каза той, поклати глава и вдигна ръка. — Не исках да те обидя и се извинявам, ако неволно съм те засегнал. — Усмивката отново се появи. — Наскоро да си похапвал?
— Не съм, господине. А и наскоро не съм изпивал пет литра студена вода наведнъж. Щом си взема още един душ и се приведа във вид, приличен за пред други хора, веднага бих потърсил храна.
Торсен се разсмя.
— Жена ми е виждала достатъчно потни мъже в спортни гащета. Я първо да те напоим и нахраним. Освен това — добави той, — все още не си се запознал с Хоузи.