Останалите се бяха събрали около кухненската маса. Тори и Маги избягваха да се поглеждат, което веднага подсказа на Иън, че са били заедно, въпреки че къде ли? Точно срещу кабинета на Карин Торсен?
Торсен погледна Карин — Иън не можеше да се сдържи да не мисли за нея като за Карин — тя бе прелестна — а след това Карин погледна Торсен.
Хайде, стига, стига, сгълча се сам той, Зайда Сол нямаше да погледне с добро око на това, че имаш нечисти помисли за домакинята.
Това, разбира се, не беше истина, не съвсем. А дори и да беше така, защо да му пука. Отдавна починалият му дядо винаги подчертаваше, че нещата, които са ти в главата, са си само твоя работа, стига да си останат там, и че това, което става в дома ти, пак си е твоя работа.
От този съвет до момента, в който вече нямаше никакво значение, че пребиваш от бой собствения си син, когато се напиеш, стига никой да не разбере, имаше една-единствена крачка.
— Заповядай, седни. Хоузи ще дойде всеки момент — каза тя и се наведе, за да налее димящо кафе в две от старите китайски чашки с чинийки. Много изискано, реши Иън.
— Кафе? — попита тя. — Или — бърз поглед към часовника — нещо по-силно? Имаме…
Тори поклати глава.
— Иън не пие.
Тя повдигна едната си вежда, а Иън се насили да се усмихне.
— Затова съм толкова популярен — обясни той. — Иън „Назначен на длъжността шофьор“ Силвърстайн. Така ми казват.
Усмивката й озари цялата стая.
— Така звучиш като евреин мафиоз.
Той отвърна на усмивката и се опита да се държи непринудено. Само че беше притеснен и никога не успяваше да се държи непринудено, когато бе притеснен.
Не бива да пиеш никакъв алкохол, дори и този, който се съдържа в сиропите за кашлица, защото ако не пиеш, няма и да се напиеш.
Не вдигай ръка на хората, които обичаш, защото така никога няма да ги удариш.
Никога не се оплаквай, защото на никого не му пука.
И никога, ама абсолютно никога, не преставай да търсиш начин да си го върнеш.
Не му беше приятно, че ще практикува право, вместо да се занимава с нещо полезно. Щеше да извърта и манипулира правилата, прокарани от група законодатели по време на кратките почивки, докато не вземаха подкупи и не се чукаха със секретарките си. Ето, това беше правото.
Но дори и оръдието да бе корумпирано, то си оставаше оръдие. След няколко години щеше да има нова правна специалност, която според Иън щеше да е добре платена. Малтретиране на деца.
Какъв неподходящ термин за страха, с който живееш, че си казал нещо накриво, че си направил нещо лошо, за да се отървеш от мръсника. Но това нямаше да е за децата на бедните. Иън Силвърстайн бе живият свидетел.
Щеше да е трудно, но той смяташе да го направи, да вземе деца от домовете за сираци, също като Бенджамин Силвърстайн, и да накара копелетата, виновни за положението им, да платят, като ги изложи публично, но не и преди да им е прибрал паричките.
След десет години, най-много двайсет, думите Иън Силвърстайн слуша щяха да карат ония гнусни копелетата да се напикават от страх.
Дори и това да означаваше, че на Иън Силвърстайн му се налага да учи право години наред и че му предстоят още толкова години, в които да изплаща заеми, значи така ще бъде.
— Заповядай, сядай. Тори каза, че го предпочиташ черно — каза тя и го върна към настоящето, докато сервираше чиния със сладки пред незаетия стол.
Иън се намести на стола и се почувства така, все едно току-що е излязъл от обора и е седнал сред изкъпани чисти хора. По дяволите, та косите на Тори и Маги още бяха мокри. Да не би да са се къпали заедно!
Отпи кафе. Беше черно, но слабо, точно както Тори го бе предупредил.
Иън прецени, че за тях така е добре. Ако изпиваш безбройни чаши кафе през деня, по-добре да е слабо, колкото и типично по норвежки флегматичен да си. Иън предпочиташе да изпие една чаша кафе, силно, точно както трябва, но не можеше да свали маската и да обиди домакинята, като й го каже.
Тя седна точно срещу него, между съпруга и сина, въпреки че за момент на Иън му се стори, че ще се настани до него.
— Значи — каза тя — вие тримата имате ли някакви планове за следващата седмица?
Тори сви рамене.
— Мислех да се помотаем. Ще потренираме фехтовка, ще пояздим, ще посетим този-онзи, ще покажа на Иън и Маги една истинска ферма в Северна Дакота. Мислех да поработим над оградата на ринга за яздене, но виждам, че чичо Хоузи ме е изпреварил.