Може би щеше да е от полза за Пламенния Род, ако следващият Херцог създадеше добри връзки с Висините, а може би не. Оставаше възможността една прекалено близка връзка да събуди страховете на останалите три Рода от подчинение и унищожение и да предизвика негодуванието и непокорството им.
— Не си ли позволяваш да говориш доста дръзко? — запита Огненият Херцог.
— Аз говоря доста прямо. — Родик се зачуди дали не е прекалил, и отпи от издължената чаша, пълна с първокласно изстудено ингарийско есенно вино. Дребните горски плодове, отглеждани високо по склоновете на Пламенната Ингария, се беряха и сушаха преди падането на сланите, и сокът от първото пресоване се изпращаше в Избите. След петдесет години в скрити винарни, които бе възможно да са непосредствено до покоите на херцога, но бе също така възможно и да са безкрайно далече, виното ставаше сладко като мед от диви цветя, съхранило богатия привкус на горски плодове, който се разстилаше по небцето.
Щом затлъстелият херцог започнеше старателно да овладява изражението си, Родик разбираше, че е спечелил, че отново е останал жив. Изкусното Умение не бе само неговият начин на живот, то бе ключът към живота, защото хитростта и притворството на Огнения Херцог нямаше да му позволят направо да убие Родик. Независимо от това, за херцога не представляваше никакъв проблем да погуби Родик в този момент, на това място.
Сигурно в светилището имаше проходи, галерии и тунели, за които херцогът от Пламенния Род не подозираше, че съществуват. Тези светилища са били строени за Стареите, а те едва ли са оставили планове с напътствия! Негово Топлейшество не би избрал това помещение за свой кабинет, ако в него нямаше няколко тайни входа, на които да разчита. Беше много вероятно двойки стражи да са скрити неподвижни зад гоблените или някъде на тавана, където чакат и подслушват, готови да действат, ако Негово Топлейшество повиши глас и ги извика на помощ. По всяка вероятност слугите на херцога знаеха само едно от тайните скривалища. Знанието за Тайните Проходи не бе просто едно удобство за властниците от Родовете. Понякога това бе въпрос на живот и смърт.
Политически, най-лесното нещо на света щеше да бъде Пазителят на Пламъка да нареди да убият Родик. Все пак името, с което назоваваха Родик, бе цялото му име. Той бе едва второ поколение благородник. Двамата му братя отдавна бяха загинали в дуели, а сестра му се омъжи за някакъв младши рицар.
Нямаше да има кой да отмъсти на благородниците, от който и да е род, а със сигурност никой не би надигнал глава срещу Огнения Херцог.
Само че бащата на Родик отдавна го бе научил, че Древните Семейства изпитват необяснимо уважение към дързостта, че единственият начин, по който можеш да се спасиш от безкрайно раболепничене, е, като непрекъснато проявяваш едва доловима нотка на презрение, но без да излизаш от допустимите граници.
На Родик не му се искаше да умира като баща си, все още не. След около петнайсет години може би, когато младият Родик дел Родик, според законите на Независимите Владения, с истинско име, с което ще го назовават, щеше да има установено, място, можеше дори да бъде приеман за кадет в Пламенния Род. Или дори в Ледения Род, ако така се случеше.
Но нямаше да допусне момчето му да прекара живота си в така наречения от истинските родове Стоманен Род и да върши слугинската работа на благородниците. Това бе участта на Родик дел Ренал.
— Извикахте ме, за да ми се оплачете от стазиса ли, Ваше Топлейшество? — попита Родик и отпи още една глътка.
— Не — отвърна Огненият Херцог. — Извиках те по две причини. Има едно дребно недоразумение с Камъка. Искам ти да ме представляваш.
— Честта ви ли е засегната?
— Не — отвърна херцогът. — Става въпрос за територия. Една незначителна част от едно незначително имение. Имаме и документи, които доказват, че е наша.
— Аз, разбира се, съм изключително поласкан — сведе глава Родик. Не беше никак поласкан. Паричните въпроси не го интересуваха, нали с това се занимаваше жена му. — Ще трябва да прегледам документите, преди да се заема…
— Думата ми не ти ли стига?
— Но, разбира се — отстъпи Родик. — Ако искате, се изправете сам срещу представителя на Каменния Род, Ваше Топлейшество. Ако решите да се посветите на някоя справедлива кауза, а след това да укрепите мощта и умението на десницата си с подходящите ритуали и билки, о, да, тогава, разбира се, думата ви е достатъчно добра за мен и с гордост ще се изправя и аз до вас, за да ви превържа раните, ако ви нанесат рани, за да ви помогна да се изтеглите от бойното поле, в случай че паднете, независимо дали сте жив или мъртъв.