— Амиии, две безалкохолни бири и един севънъп — поръча Тори и се настани в сепарето до Маги, докато високият, Иън, седна до Джеф.
— Севънъп ли? — смръщи чело Уле.
— И две безалкохолни бири.
Уле намигна хитро.
— Веднага.
Орфи бе така погълнат от разказа си за освобождаването на Бастон, че дори не забеляза как Уле налива безалкохолната бира от крана на Грейн Белт.
Тори отдавна не си бе идвал и вече бе придобил навици на гражданин. Трябваше му цяла минута, за да се сети сам да си пренесе таблата с напитките.
Известно време отпиваха смълчани, докато Джеф разказваше на Тори последните местни клюки, поне тези, които бяха достояние на всички. Банка „Гранд Форкс“ най-сетне бе обявила ипотеката на Джонсън за просрочена, а търгът щеше да се проведе следващата събота. Доктор Шърв най-сетне се бе сдобил с помощник, някакъв млад лекар, и отново се готвеше да се пенсионира. Казвал, че ще тръгне за Флорида.
И така, докато разговорът на Трите грации отново се завъртя около вълците.
— Снабдил съм се с нов окуляр на Краут за стария ми модел 70.
— А, да. Модел 70 на „Уинчестър“ отпреди 64-та. Знаем, Арни, това е добра пушка.
— Да. Защитен вид или не, вече почти съм решил някоя нощ да ги поопукам сам — каза Арни. — То си е нищо работа…
— Да бе — прекъсна го Орфи и изсумтя. — На тебе мозъка ти почти го няма. Едно е да ходиш да стреляш по вредните животни…
Маги се приведе към Тори.
— Лов на вредни животни ли? — прошепна тя. — Също като в песента „грабвай оръжието, вредителю“?
Тя се разсмя. Приятен, ненатрапчив, звучен смях. Джеф завидя на Тори. Кейти никога не се смееше така.
— На вредни хищни животни — каза Тори. — Обикновено става въпрос за прерийни кучета, но тук при нас ходят за мармоти. Причиняват много вреди на посевите и фермерите гледат да се отърват от тях. Стингерите 22-ри калибър са идеални за тях, но някои, като стария Арни, са превърнали това занимание в хоби. Снабдяват се с пушки, които са супер за дълги разстояния, и им монтират скъпи мерници.
— Доста кръвожадна ми се струва тази работа.
Тори сви рамене.
— Нали и теб съм те виждал как стъпкваш хлебарките, а те искат само да си гризнат нещо.
Иън близна показалеца си и го прокара във въздуха пред приятеля си.
— Точка за Тори. Маги губи.
Орфи все още не даваше думата на никой друг.
— … ще застреляш вълк с една от онези 22-калибрени детски играчки? Да, съгласен съм, че един мармот ще го гътне на място, но са малки за сърните, а пък аз няма да тръгна след вълци с нещо, което не става дори и за сърни.
— Значи ще вземе един 30–06.
— Значи ще си вземеш на главата само неприятности — каза Уле и поклати глава. — Ами ако се натъкнеш на още някого, дето му е хрумнало същото?
— Аз да не би да ти приличам на вълк?
— Според мен и юницата, дето я удари долу на юг миналия сезон, не приличаше много на сърна — обади се високо Джеф.
Ушите на Арни поаленяха.
— Че то беше такава адска мъгла, ама кълна се…
Джеф вдигна ръка, а Уле го последва със същия жест, за да накарат Арни да замълчи.
— Знам. Беше случайно, на всеки можеше да се случи. Стават и такива работи — продължи Джеф. — А пък на мен никак не ми се ще някой да пострада. Да не говорим, че е и незаконно. Просто зарежи тази работа, Арни — каза той и нарочно се обърна към Тори, — пък да видим какво ще излезе.
Тори само кимна и отново се върна към бирата си.
— Точно така. Ако е единак, той просто ще отмине.
Орфи изсумтя.
Джеф се усмихна.
Тори кимна отново.
Ториан дел Ториан се събуди от лекото докосване и посегна към…
Не. Нямаше опасност. Тъмната сянка, надвесена над леглото в тъмното, бе просто Орфиндел. Нямаше нужда от 9-милиметровия пистолет „Таурус“, който държеше на нощното шкафче. След всичките тези години огнестрелните оръжия му бяха станали втора природа, както и неподозирано острият нож в сребърен обков, скрит на таблата зад главата му. Това беше само Орфиндел.
Само Орфиндел, помисли си той и се засмя беззвучно. Просто Орфиндел, съвсем просто казано, един Старей, сигурно Старей на много години, който беше влязъл в стаята му, за да го събуди, сякаш Орфиндел бе просто прислужник от селски произход, който внимаваше за всяка негова дума.