— Здравей! — чу тя зад себе си. — Виждам, че оставаш будна до късно.
Тя се обърна, без да се изненадва, че Карин Торсен се е появила в къс халат, който определено бе от Виктория Сикрет, с дантелено черно боди, което се подаваше отдолу. Тя наистина изглеждаше страхотно за жена на нейната възраст, но все пак!
— Надявам се да не съм те събудила аз — каза Маги.
Карин поклати глава и разтърси златистите си коси, за да отмахне един кичур от очите си. По дяволите, косата й наистина бе златна, не просто руса.
— Не — отвърна с усмивка тя. — Вкъщи се шегуват, че се будя само когато аз реша. — Изведнъж усмивката й стана някак далечна и замислена. — Налагаше се Ториан да ме буди, докато кърмех Тори — разказваше тя. — Дори плачът на бебето не можеше да ме накара да трепна. — Погледна Маги за миг, след това поклати глава, за да се отърве от мисълта, която й мина през ума. — Но ето че понякога се будя и сама. Виждам, че Ториан и Хоузи са излезли, а и Тори не си е в… и Тори е с тях.
„А пък леглото на Тори хич не е било пипвано. А пък ти сигурно се чудиш дали бебчето ти не се е гушкало в моето легло, а, има ли такова нещо?“ — мислеше си тя.
— Иън също е с тях. Докато бяхме в бара…
— Във „Взрив-о-вкусно“ ли?
— Да. Джеф Бърк…
— Бйерке.
— Да, той разказа, че някакъв вълк удушил пилета или нещо подобно и че би било доста хубаво, ако можеше нещо да му се случи на този звяр. „Кой ще ме отърве от този разбеснял се вълк?“ — каза тя по-скоро за да провери дали Карин ще познае цитата.
— От Джеф ще излезе прекрасен крал — усмихна се широко Карин. — Та значи, Тори се прибра и събуди Хоузи, а той събуди Ториан, а той веднага хукна да види дали не може да направи нещо, дори и посред нощ, така ли?
Маги не се сдържа и също се усмихна.
— Нещо такова. — Взе кафеварката. — Искаш ли да ти предложа чаша от твоето кафе?
Карин се замисли за миг.
— Да, благодаря. Обаче, ако ще чакаме мъжете, тогава ще се кача, за да си сложа нещо по-удобно, за да седна и да си поприказваме.
„И с което няма да си полугола пред друга жена.“
Карин се обърна и излезе, а в походката й я нямаше обичайната плавност.
Маги се усмихна.
На момичето не му отне дълго да намери сметаната, наполовина изразходван пакет, който успешно премина проверката с душенето, който не би си позволила да направи пред Карин. Захарта обаче беше по-трудна за откриване. Кристалната захарница при чашите беше празна, а докато открие шкафа, където я държаха, и отвори пластмасовата кутия, за да топне пръст и да се увери, че не е попаднала на огромно количество сол, и докато пресипе в кристалната купа, Карин се върна, облечена в обемиста копринена пижама в черно и жълто, която би изглеждала подходяща както за мъж, така и за жена, или просто безформена, ако не бе силно пристегната на талията с копринен шнур, който не беше в същия нюанс на жълтото.
Тя пое чашата от Маги, седна на масата и забарабани лениво с късия си изгризан нокът.
— Тори не говори много за училище, когато се прибере.
— Нито пък за вкъщи, когато е в училище. — Маги се настани от другата страна на масата срещу нея. — Понякога споменава по нещо дребно.
— Той си е такъв — усмихна се широко Карин. — Това май е част от норвежкия стоицизъм. Чудех се вие двамата от колко време…
В хола се посипаха счупени стъкла и на пода се чу нещо, което наподобяваше десетки стъпки, придружени от страховито ръмжене.
Маги замръзна на мястото си от уплаха и изненада, но Карин Торсен вече бе скочила от масата. Движеше се като танцьорка, която е упражнявала прилежно всяка стъпка не само за да я изпълни безупречно, но и грациозно. С две крачки се озова до мивката, след това вдигна лявата си ръка и изтегли огромния месарски нож от поставката над плота, а с дясната ръка сякаш погали и плесна шкафа над чешмата. Скритите в страницата на шкафа пружини се отместиха и откриха пистолет от неръждаема стомана, закачен на три кукички. Карин го свали с едно движение.
Понечи да побегне, но ужасяващата космата топка отскочи през вратата на кухнята и я събори назад.