— Нали си наясно какво ще направят, ако не ги последваме? — попита примирено той.
— Не, не знам какво ще направят. Знам, че действията им… са заплаха, да, заплаха. Не всички си спазват обещанията, независимо дали са изречени пред хора или тайно.
— Не. Ако не ги последваме заедно… аз ще ги последвам, дори и ти да не искаш.
Хоузи потри носа си с два пръста.
— Тогава постъпи, както прецениш, както смятам да сторя и аз.
Без да губи повече време в приказки, Ториан се обърна и се затича към къщата.
Иън застана пред Тори.
— Ще ми кажеш ли какво става тук?
Тори поклати глава.
— Аз… ами не знам. — Изражението му не се виждаше ясно в мрака, единствено на светлината, която се процеждаше от отворената врата на къщата.
Гласът на Хоузи бе изтънял повече от обикновено.
— Напротив, знаеш, млади Ториан. Чувал си разказите, поне някои от тях. А голямата част от тях не са просто разкази.
— Искаш да кажеш, че някои от тях са били истина? За войните между Аезир и Ванир? Двалин и Среброчел? За вестрите и Туата? За Туарин? Всичко това?
— Самата истина, макар и останала доста назад в миналото. Малцина аезирци са останали, а ванирците сигурно вече ги няма. Аезирците бяха готови да се бият с всеки, когато бяха по-млади.
— Ами Туата?
— Каквото е останало от тях — кимна високият мъж. — И за тях е истина.
— А Брисингамен…
— Счупен и разпръснат, а съкровищата — скрити. — Хоузи почука с дългия си пръст по слепоочието. — Дори и за мен.
— Ами Неумелите?
— И за тях е истина, и за Проходите между тях, наклонени на деветдесет градуса извън пространството. Да, истина е. — Хоузи посочи на юг. — Двамата с баща ти преминахме преди години на няколко километра по този път, попаднахме на място, което племето лакота е тачило като свещено. Следвахме галерия, която не съществува тук. Трябва да се отвори от Новия свят и тя сигурно е отворена, за да послужи като капан. В този капан искат най-сетне да го хванат него. — Усмивката му бе някак далечна. — Не че това би спряло баща ти, нали?
— Не. — Тори затвори очи за момент. — Чедата са безпощадни и жестоки, защото ако примамката не успее да привлече плячката, тогава те няма да има защо да изяждат примамката. — Той отвори очи. — Дааа — продължи. — Нищо не може да ни спре, нито него, нито мен. „Кръвта на героите“, така ли излиза?
Хоузи бавно кимна.
— О, Тори, винаги си го знаел, нали?
— Ториан — извика бащата от входната врата. Тори улови първата от подхвърлените кожени раници и я метна в колата, а след нея полетя и втората.
— Само момент. — Торсен отново хлътна в къщата.
Едва сега Иън осъзна, че на кръста на Торсен бе окачен меч. Макар че бе с дънки и карирана риза, на него оръжието седеше напълно естествено.
Тори бе пребледнял, когато се обърна към Иън.
— Съжалявам, че стана така, но… — той сви рамене. — Няма време за обяснения… татко ще тръгне без мен, ако не съм готов. Аз… ако нещата се получат и ако имаш как, кажи на Маги, че съжалявам… това е… ако аз не успея. Дори не бях и помислял… — той замълча.
— Ториан — повика го тихо Хоузи. — Помни всичко, на което съм те учил. Някои от нещата ще са ти от голяма помощ. — Той докосна с два дълги пръста челото на Тори, задържа ги за момент, а след това неуверено пристъпи, за да прегърне момчето. — А някои дори няма да ти потрябват. Пази се.
Торсен се появи на вратата, стиснал под мишница две пушки, а в другата носеше две саби в ножници.
— Пак те моля, Хоузи — каза той. — Придружи ме. Нося още една сабя, за теб.
Хоузи поклати глава и пусна Тори.
— Не мога. Не само че е опасно, Ториан, но е безсмислено.
Без да каже дума, Торсен; се обърна и тръгна към колата.
Тори бързо стисна ръката на Иън и хукна след баща си. Едва успя да отвори вратата на колата и да се метне на предната седалка, когато баща му запали и потегли с пълна газ.
Двамата заминаха.
Иън беше напълно слисан. Тук на нищо не можеше да му хване края. Нито касапницата на ливадата, нещо, на което не бе и предполагал, че ще стане свидетел, дори и след лятото, което прекара в спешното отделение като санитар, за да смогне с таксите. Не разбираше как така вълците са отнесли Карин и Маги, не, наистина недоумяваше.
Хоузи го наблюдаваше.