Само че не беше. Една дупка не би могла да бъде все едно изрязана от тъма, която не отразява и не пропуска дори искрица светлина.
Хоузи се изправи, взе една четка за рисуване от близката маса и се наведе отново, за да пъхне върха й в черния кръг.
Издърпа пръчката. Туфата косми на края липсваха, изрязани удивително прецизно.
— Внимавай да не пипнеш, освен ако не си решил да преминаваш — предупреди го Хоузи, докато връзваше края на едно кълбо намотана нишка за куката от долната страна на лентата за фехтовка. — Щом влезеш тук, излизане няма.
Малък сребрист нож, какъвто Иън не бе виждал никога преди, се появи в ръцете на Хоузи. Той отряза парче нишка, прекара единия й край през малко отвърстие над тях и завърза двата края. Порови в една кутия върху работната маса, пълна с мускал чета, и измъкна стъклена бутилка със стъклена запушалка. Много внимателно извади запушалката и я докосна до нишката, там, където преминаваше през отвърстието. От нишката веднага се вдигна дим.
Хоузи се намръщи, докосна я отново, очевидно доволен, когато димът стана по-плътен.
— Това би трябвало да е достатъчно — каза той и отново върна стъклената тапа на място, а след това прибра бутилката. — Това ще ти осигури няколко мига, преди да се затвори отново — каза той. — Ще намериш още една раница, колан и ножница за меча в килера зад вратата — обясни той. — Ако прецениш, можеш да дойдеш с мен. Няма нищо срамно, ако решиш, че не искаш. Не си давал обещания, не си обвързан с младия Ториан. — Усмивката му стана по-широка и той пристъпи към ръба.
— Трябва да решиш бързо. — Думите му увиснаха в ъгъла.
Хоузи изчезна в тъмата и Иън остана сам.
Иън знаеше какво би казал Бенджамин Силвърстайн, какво би искал Иън да отговори.
Да тръгнеш да спасяваш някого, стиснал сребърна сабя в ръце?
„Я не изглупявай, бе, момче! Това са тъпотии като тези на Ерол Флин, не ти ли е време да пораснеш? Завърши колежа, влез в правния факултет и стани адвокат като баща си. Това е то, аз плащам, но не искам да чувам глупостите ти да станеш защитник на някаква сбирщина подрастващи гадчета. Избери си да правиш нещо смислено.“
„Не. Не. Ще направя каквото преценя аз. Не искам да ставам корпоративен юрист. Искам да помагам на малтретираните деца, искам да завлека родителите им в съда и да ги накарам да отговарят за деянията си, нека мръсниците да си платят.“
Искаше му се да добави: „Както сам аз години наред се молих някой да те подреди, гад мръсен, но кълна се в бога, че ако пак ми вдигнеш ръка, ще те смачкам!“
Не го бе направил.
Но и не беше казал не на Бенджамин Силвърстайн. Само че когато същият този Бенджамин Силвърстайн пристъпи, за да те вкара с нов шамар в правия път, ти не опря шпагата в гърдите му, не направи нищо, което вече можеше да приложиш на практика, а не само на теория.
Пръстите на Иън се свиха около ефеса на сребърната сабя, сякаш тя беше рапирата, която стискаше по-рано този ден. Бенджамин Силвърстайн — едър грубиян, силен като бик. Но всичко бе приключило. Той вече нямаше да посегне да бие Иън.
„Разкарай се — беше му казал Бенджамин Силвърстайн._ — Събирай си парцалите в раницата и се разкарай. Преди цял месец навърши осемнайсет и вече нямам желание да търпя простотиите ти, момче. Ако до пет минути не си ми напуснал къщата, ще викна ченгетата.“_
Бенджамин Силвърстайн определено нямаше да одобри. „Не се прави на глупак, момче — би казал той. — Пак ли тези робинхудовски тъпотии?“
Тези последни думи от анализа на Иън бяха достатъчни. Дори повече от достатъчни. Взе раницата от килера и нагласи презрамките. На рафта по-горе видя друга пелерина и също я метна през рамо. Закопча ножницата на кръста, но не прибра меча в нея. Беше му приятно да го усеща в ръката си.
— Майната ти, татко — каза той.
Иън прекрачи в тъмата с усмивка.
Част втора
Новият свят
Глава 5
Чедата на вълка
Докъдето стигаше погледът, пътят се простираше прав като колосана панделка под светлината на набъбналата луна, но ако изскочеше някоя сърна от близките шубраци и се заковеше на място, заслепена от фаровете, бронкото щеше да излети в канавката.
Въпреки това татко натискаше безмилостно газта.
— Не сме говорили за стратегията — каза тихо той, без да откъсва поглед от пътя. Лицето му бе осветено единствено от светлината на таблото в някакъв ужасен зеленикав оттенък.