Той вдигна пръст.
— След като знам, че Станар дел Брунден ще представлява Каменния Херцог, и след като острието му ме е пробождало повече пъти, отколкото съм в състояние да преброя, настоявам да видя вашето доказателство, преди да се посветя на задачата и преди да се отдам телом и духом на каузата.
Дали този път не прекали? Ноздрите на Огнения Херцог се разшириха.
— Този път нека бъде, както искаш. Но не си въобразявай, че си изключителен, Родик от второ поколение. Много лесно ще те подменя.
Родик се подсмихна. Малцина бяха по-добри майстори на меча от него и повечето от тях бяха неразривно свързани с Висините и нямаше начин да бъдат привлечени към по-низшите родове.
— И с кого ще ме подмените, Ваше Топлейшество? Може би с Ториан Дел Ториан?
Смяташе думите му да прозвучат като закачка. Само че лицето на Огнения Херцог остана неестествено спокойно и безизразно.
— Това едва ли ще е възможно — каза той, без да очаква коментар на думите си. — Но може да дойде време — продължи Огненият Херцог и внезапно спря. — Ще дойде време, надявам се, когато ще станеш излишен, когато сам ще представлявам моя род.
Не. Опитът да се прикрие не бе сполучлив. Огненият Херцог знаеше нещо, а той не успя да разбере какво. Старите благородници все си въобразяваха, че са по-мъдри от новите, и за пръв път Родик бе съгласен, че е така.
Ториан, помисли си той, когато някакъв прислужник в алена ливрея го поведе извън кабинета на Негово Топлейшество по неестествено просторния коридор.
Ториан Предателя.
Възможно ли бе Ториан да е жив? И ако беше жив, къде се криеше? Определено не бе в Независимите Владения.
Трябваше да съобщи на Маестрото по Дуелите.
Част първа
Хардуд, Северна Дакота
Глава 1
Фехтовчици
Много преди да отбият по шосе 1–29 при Томпсън, Тори изключи касетофона. Беше се наслушал на Ван Хейлън. По пода на колата се търкаляха опаковки от Макдоналдс, осеяни с мазни лепкави петна, празни смачкани кутии кока-кола, дори пликове от прясната зеленчукова салата, която Маги настоя да купят в „Супер цена“ край Минеаполис.
Тори Торсен смяташе, че за вегетарианка тя не е съвсем смахната. От друга страна, лошите навици на Иън успяваха да прикрият чудатостите и на двамата му спътници. Иън Силвърстайн не бе точно мърляв, по-скоро бе разхвърлян. Той никога не окачваше на място влажните използвани хавлиени кърпи, нито пък ги просваше над мивката, след като бе по-лесно да ги пусне или на някой стол, или просто на пода.
— Амиии… има една бензиностанция… по дяволите, това е сервиз… в Хътън — каза Тори и свали прозореца на стария рамблър, за да си подпре левия лакът. — Защо не спрем да почистим малко? Поне ще изхвърлим боклуците от колата.
Мериан Кристенсен прикри усмивката си с длан, но Иън се разкиска на висок глас.
— Да не би мамчето да не може да търпи мръсни коли? — изгъргори насмешливо Иън.
— Я млъквай — каза Тори, въпреки че не очакваше Иън да престане.
С удоволствие и изненада откри, че греши.
— Мир — предложи Иън. — Не исках да те обидя.
Тори вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и забеляза, че Иън е вдигнал ръка.
— Но честно да ви кажа — призна Иън, — все така става. И при теб, Маги. Имаш си собствен живот в училище, но щом потеглиш с колата…
— Аз нямам кола — прекъсна го Маги.
— … щом се запътиш към къщи, се превръщаш в момиченцето на Бък и Марта…
— Родителите ми се казват Албърт и Рейчъл.
— … момиченцето на Албърт и Рейчъл. Хващаш правия път и полагаш специални усилия, за да си миеш и врата… — Иън се почеса там, където рядката брада се триеше в яката. — Бас държа, че и леглото си оправяш.
Маги повдигна едната си вежда.
— Ти не го ли оправяш?
Не, не го оправяше. Случаите, когато тя оставаше в стаята на Тори и изритваха Иън, Тори оправяше леглото на съквартиранта си. Така изглеждаше по-спретнато и приятно.
Иън сви рамене.
— Абе, честно да ви кажа… струва ми се, че след като ще си лягам пак след шестнайсет часа, то какъв е смисълът?
— Тоест?
— Какъв смисъл има да го оправям, Мериан?