Там! От лявата страна на големия дъб, точно от другата страна на пътя, нещо бе мръднало, а след това още веднъж.
Застанал малко под нивото на пътя, Тори бръкна в джоба и стисна с всички сили ръкохватката на пистолета.
С бързи, но плавни движения, вълкът излезе на пътя и пристъпи колебливо към Тори, въпреки че не смееше да излезе от сянката. Пристъпваше с изпънати крака, ту напред, ту назад, подуши въздуха няколко пъти и едва тогава излезе на осветената част на пътя, но почти веднага се дръпна обратно.
Очевидно лунната светлина не му се понрави.
Звярът бе огромен, поне веднъж и половина, колкото санбернара на семейство Петерсън, и въпреки че бе раззинал челюсти и дългите му зъби се виждаха ясно, животното бе много красиво.
Вълкът бе също нащрек.
Тори изчакваше, без да помръдва.
Едва ли щеше да има някакъв успех с другите, ако този вълк изчакваше умишлено там, а да сториш нещо, единствено за да се каже, че е сторено, си бе пълна глупост поне докато си в засада.
Вълкът пристъпи на открития път, след това затича, леко сумтейки, и се насочи към мястото от другата страна, където клечеше притихналият Тори.
Той бавно изтегли пушката, като внимаваше да избегне и най-незначителното шумолене на калъфа, пое я в протегнатата си ръка и с палеца внимателно изтегли предпазителя, така че усети щракването, без да издава и звук.
Едва тогава долови едно пшшшт на нещо, което прелетя във въздуха над него, и се извърна тъкмо в мига, в който нечий удар го порази право в лицето с такава сила, че очилата отлетяха на една страна, а пред погледа му затанцуваха звезди.
Заслепен, замаян от болка, той вдигна пистолета и натисна спусъка, а след това със задоволство чу гърмежа на 22-ри калибър и нечие ръмжене от болка.
Огромно смрадливо туловище го повали на земята и нечии пръсти впиха нокти в гърдите му, но той успя да задържи оръжието и заби цевта в неизвестното нещо, след което отново натисна спусъка.
Почти не усети ритането на пистолета, но нещото изпусна приглушено ръмжене и падна встрани от него в тъмното. Тори едва успя да се съсредоточи и забеляза, че съществото се запрепъва няколко стъпки, а след това рухна в изораната нива.
Тори бързо се извърна тъкмо когато вълкът бе скочил. Стреля отново, на сляпо, малкият 22-ри калибър, бълваше огън в тъмнината, а до него на земята се търкаляше готовата заредена пушка „Гаранд“.
В първия момент му се стори, че е пропуснал целта. Вълкът се приземи на четирите си лапи, сякаш бе готов да скочи веднага.
Но ето че светлината в лявото му око угасна и стана матова на лунната светлина, докато другото око, дясното, се бе превърнало в тъмна яма. Създанието рухна на земята и в същата секунда се отпусна, сякаш мускулите му се бяха превърнали в желе.
Тори се обърна към другия вълк.
Но… това не беше вълкът, вече не беше. Променял се е, докато се е готвел да го нападне, и сега, отпусната на хълбок върху изораната земя, лежеше неподвижно гола жена. Угасналите й очи бяха взрени в луната, бялата й кожа — прорязана от множество белези на корема, а на лявата гърда се виждаха две малки дупчици.
Вятърът измени посоката си и Тори усети смрадта на умрялата.
Погледна и към другия от Чедата, все още във вълчи облик, и си спомни нещо, което чичо Хоузи бе казал за Чедата, че били резултат от сношението на Фенрис с вълчица, че самият Фенрис бил роден след сношението на Дяволския Фокусник с вещица и как дори Стареите не успявали да разберат дали някой човек е вълк, който се преструва на човек, или човек, който се преструва на вълк. Поне това излиза, че беше вярно.
Усещането бе доста необичайно. Първия път, когато застреля сърна, го завладя същото необичайно чувство, едно съчетание от въодушевление и вина. Добре че улучи сърцето, защото ръцете му трепереха толкова силно, че едва бе успял да дръпне предпазителя на пушката и сигурно щеше да я изпусне, ако чичо Хоузи не беше положил ръка на рамото му, за да му вдъхне кураж.
Но това не означаваше нищо. Пред него лежаха две купчини гадост от мускули и кокали — едната просната на пътя, другата в разораната нива, при това не означаваха нищо за него.
От тази мисъл се почувства омърсен, а когато се сети, че си губи времето, докато мама, Маги и татко са някъде в опасност, му стана терсене. Тръсна глава, след това пропиля още няколко безценни секунди, докато открие очилата за нощно виждане и се увери, че се здрави, и, слава богу, работят. Прехвърли ремъка на сабята през рамо, след това зареди отново пистолета и го прибра в джоба и вдигна гаранда.