И това съвсем не беше най-лошото. Когато баща му го изгони, Иън поспря на тротоара, стиснал раницата с натъпканите вътре обидно малко неща, и шестнайсет долара в джоба. Останалите му пари бяха в банковата сметка на Бен… „за да са на сигурно място… защото ти не проявяваш никакво уважение към парите“, а тайните спестявания — по-малко от двеста долара, измъкнати, по-скоро откраднати, от панталона на Бен Силвърстайн, когато веднъж бе изгубил съзнание, бяха скътани в гаража под купа дърва. Там парите бяха на сигурно място. Бен никога не бе пренесъл и едно дърво до камината, нито пък някога си бе направил труда да запали огъня, след като синът му можеше да го свърши.
Най-лошото тогава бе, че оставаше съвсем сам на света.
И в настоящия момент можеше да се успокои по същия начин.
— Ще се паникьосвам после — каза си той, също както тогава се бе опитал да се овладее.
Сега беше много по-лесно. Навремето бе само едно уплашено дете, застанало под бледата светлина на уличната лампа, навсякъде наоколо бе черен мрак, а той нямаше представа, какво да прави и бе съвсем сам. В сравнение с онзи момент, сегашното положение бе лека работа.
Поне в този миг до него имаше някой, и макар и да не смееше напълно да се довери на Хоузи, Иън го харесваше.
— Ще се паникьосвам после — каза си Иън по-скоро сам на себе си, отколкото на другия мъж. Това бе само първата част от старото успокоение. Втората бе различна. „За момента ще трябва да се оправя все някак.“
— Ще трябва да се оправя все някак. — Иън зарови пръсти в пръстта. Там нямаше друго. — Само изход значи, а?
— Да. — Хоузи махна с ръка. — Много вероятно е наблизо да има друг изход, но не знам къде е, а и сигурно е обвит като онези във вашия свят.
— Обвит ли?
Хоузи стисна устни.
— Би трябвало да кажа обвит от магия, но това означава, че е участвал и някой магьосник, а там няма кой да разкрие тайните. Изходите към Скритите Проходи доста често… не че са скрити, но при тях има нещо, което кара тези, които са около тях, да не ги забелязват.
— Какво?
Хоузи замълча за момент.
— Французите наричат това явление jamais vu. Това е усещането, че никога преди не си виждал нещо безкрайно познато. Случвало ли ти се е да забележиш нещо: магазин, дърво, пукнатина в земята, ей така, изведнъж, въпреки че си минавал оттам стотици хиляди пъти без дори да подозираш, че има нещо?
Иън кимна. В един мартенски ден пусна учебниците и тетрадките си до бюрото, навлече една тениска и къси панталонки, старите си ботуши за катерене и излезе на разходка, защото нямаше повече желание да учи, да работи, да спи, да учи и да работи и пак да спи, докато не полудее напълно.
Още на третата крачка, след като излезе, се усети. Сигурно бе минавал под стария дъб пред Спраг Хол хиляди пъти, но за нищо на света не бе в състояние да си спомни да го е виждал там.
Но дървото се издигаше пред него, дърво поне на сто години, а чворестите клони се протягаха над пътеката и създаваха у него чувството, че някой баща е разперил грижовно ръце над детето си в бурята. Той протегна ръка и погали грубата кора, а после тръгна.
— Да — отвърна Иън. — Случвало ми се е. Веднъж видях един дъб.
— Ами замисли се за времето, преди да го видиш.
— Какво?
— Замисли се за времето преди момента, когато си го забелязал. То си е било там, нали така, но не ти е направило впечатление, преди сам да го забележиш. — Хоузи сви рамене. — Входовете към Скритите Проходи са тъкмо такива, поне през по-голямата част от времето.
— Ами какво ще стане, ако някой построи къща пред някой от тях и иска отгоре да прокара тротоар?
Хоузи поклати глава.
— Няма да може. Когато архитектът отиде на мястото, без дори да се замисля, ще съобрази плановете така, че да не строи отгоре. Ако той не го стори, някой друг ще го направи. Ако и следващият не направи нищо по въпроса, то ще бъде по-следващият. Който и строител да попиташ, работил достатъчно дълго в тази област, ще ти каже, че е имало случаи, когато — при това причините са били достатъчно основателни, въпреки че по-късно няма да успее да си ги спомни — се е налагало плановете да се променят.
Той стана и подаде ръка на Иън.
— Стига приказки! Да вървим!
Иън прие предложената помощ и си изтупа панталона.