— Чудесно вино — каза тя. — Въпреки че Негова Леденост очевидно го цени много повече, отколкото Нейна Обожаемост.
— Забелязал съм — призна Негово Топлейшество.
Обожаемата Евърли едва-едва повдигна вежда, а лицето на Джамед дел Бруно си оставаше неразгадаемо. Негово Топлейшество често смущаваше прислугата, като се занимаваше сам с финансовите въпроси, при това без всякаква помощ, вместо да остави тези въпроси на Обожаемата си съпруга, което наистина бе доста трудно осъществимо, докато тя и Наследника, Венидир дел Анегир, бяха заточени при Небесния Род, но поне да бяха поверени на някоя от дамите от видните семейства в Пламенния Род.
Долу, на арената, двама мечоносци бяха излезли пред зрителите. Под бдителните очи на тълпата и още по-зорките погледи на пажовете, двамата мъже се съблякоха чак до обувките и скъсените панталони и се заеха да изпълнят по няколко упражнения за загряване и разтягане на мускулите.
Застанали на покрития с керамични плочи под, Родик дел Ренал и Станар дел Брунден приличаха на две истински восъчни вандескардски марионетки, извадени от една и съща матрица. И двамата имаха дълги крайници, с ясно изразени жилести мускули, изложили бяха на показ множеството насъбрани белези: скритите в косата, по-слабо забележимите на лицето и в долната част на корема, до дълбоките по ръката, която държеше меча. Всеки умишлено отбягваше да погледне към другия, докато разгряваха.
Джамед дел Бруно наблюдаваше търпеливо, докато най-накрая Лейди Евърли си избра едната чаша и зачака Негово Топлейшество да прояви любезността да поднесе своята чаша към синкавите си устни и да отпие, преди тя да е опитала виното.
— Струва ми се, че не бързате особено много да си прочетете известието, Ваше Топлейшество — каза тя.
— Самата истина — усмихна се Негово Топлейшество. — Това е просто въпрос на преценка. Сигурен съм, че Джамед дел Бруно е затоплил внимателно восъчния печат на печката в кухнята, преди да го отлепи, за да прочете съдържанието, след което е нагласил нещата постарому. Сигурен съм, че щеше да ми донесе писмото на мига, а нямаше да спре първо да налее две чаши червено вино, ако новините бяха лоши. — Той надигна чашата си. — Аха. Обърни внимание на приятния привкус на ванилия и диви плодове и на захарта, която е точно толкова, че да подчертае танина. Изключително приятно за такова младо вино.
— Младо ли, Ваше Топлейшество? Никога не съм чувала някой да налива тенемидийско, което да е на по-малко от четирийсет години.
Негово Топлейшество сви рамене.
— Това тук е от 1156 година Под Висините, което значи почти два пъти на възрастта, която спомена. И въпреки това си остава младо вино. Просто въпрос на преценка. — Усмивката му издаваше, че се забавлява на някаква своя шега.
Джамед дел Бруно се стараеше да запази лицето си безизразно, докато чакаше с писмото все още на подноса. Негово Топлейшество бе напълно прав, но и много грешеше. Винаги, когато имаше възможност, Джамед дел Бруно му отваряше съобщенията. Справяше се изключително умело с малката метална резачка, с която преодоляваше за секунди всеки восъчен печат. Но този път не бе успял. Просто не му остана време хем да го стори, хем и да подготви вино за Негово Топлейшество, а за Джамед дел Бруно дългът винаги стоеше на първо място.
Двамата мечоносци на арената бяха приключили с подготовката и заемаха позиция. Вниманието се насочи към тях, а те изчакваха глъчката сред публиката да утихне.
Негово Топлейшество покани Обожаемата Евърли да се настани на мястото си и се отпусна на специалното кресло с огромен размер до нея.
— Позволете ми да ви пожелая късмет, Обожаема — обърна се любезно към нея той.
— Благодаря ви, Ваше Топлейшество. Позволете и на мен да ви пожелая късмет — отвърна тя с блеснали очи. — Въпреки че ви моля да ме извините още в този момент, ако късметът, който ви пожелавам, не е достатъчно добър.
— Но, разбира се, Обожаема. — Негово Топлейшество отново надигна виното.
Единият от мечоносците пристъпи напред.
— Аз съм Станар дел Брунден, експерт мечоносец, на услугите на Каменния Род. Браня полето, официално известно под името Остатъците от Пустошта на Финдел, владение на Каменния Род от пет непрекъснати поколения, и се заклевам да докажа тази истина с острие и в кръв.