Док Шърв се приведе над масата, сякаш искаше да каже нещо, но разпаленият й поглед го възпря.
— И освен това — продължи тя, — да не би Дейви Хансен някога и дума да е натякнал по този въпрос? Дори когато не се върна цял от онова кошмарно виетнамско място? — Тя размаха пръст на всички и за момент Джеф отново се почувства като ученик в класната стая.
— Ние сами се грижим за себе си — повтори тя с тиха увереност и забоде поглед в плетката. — Направете каквото е необходимо и да не пропуснете нещо.
— Добре, Мини — отвърна след малко Док, а Дейв Опегорд кимна.
Джеф отпи от кафето.
Глава 10
Въздигнатата Еския и сблъсък с Бергениз
Изкачването на планината съвсем не бе това, което Иън очакваше. През повечето време просто вървяха нагоре по склона. Извисил се някъде високо над тях, се виждаше покритият със сняг връх, обвит в облаци, но сега трябваше само да следват пътеката.
Както Хоузи обясни, само част от времето щяха да се изкачват, защото тя заобикаляше планината и после се спускаше. Със същия успех можеха просто да си останат в полите и да заобиколят, но след като вече бяха на половината път, щеше да е по-бързо.
Нямаше представа, колко километра са изминали, нито пък колко остава до мястото, към което се бяха отправили, а и Хоузи не казваше почти нищо, докато вървяха, затова Иън не можеше дори да предполага. Петнайсет километра? Петдесет може би? А и колко е висока тази планина, колко още ще се изкачват?
Не беше чак толкова зле. По едно време, когато пътеката започна да се спуска по склона, тя се превърна в издялан в камъка стъпаловиден път, който изглеждаше стар като света. От двете страни бяха избуяли малинови храсти, преплели клони в непроходима джунгла, обсипани с миниатюрни плодчета в тъмночервено, дори пурпурно. Хоузи спря за момент и внимателно откъсна най-едрия плод. Лапна го и се усмихна.
Иън стори същото. Беше по-стипчив и с по-малко сок, отколкото бе свикнал, но сладостта му се оказа много по-насищаща от всичко, което бе опитвал. Гледаше от Хоузи и също като него ги береше в шепи. Те залъгаха глада му и отчасти жаждата, а той внимаваше и не се издраска много на фините бодли.
Хоузи извади две пликчета от раницата и подаде едното на Иън. Само за няколко минути ги напълниха и двете, затвориха ги плътно, за да запазят плодовете, и ги прибраха най-отгоре в раниците.
С изкачването по-нагоре малиновите храсти станаха по-редки, докато по каменистата почва останаха само тук-там дребни устойчиви растения и камъни. Тази пътека е била свидетелка и на по-добри времена, реши Иън. Държеше се настрани от ронещия се край и от време на време прескачаше дупки, като внимаваше да отпусне тежестта си на твърда почва, настрани от пукнатини.
— А позволено ли е да попитам защо по такъв труден път има специално прокарана пътека?
Хоузи сви рамене.
— Пътят е стар, но един от Стареите, известен като Фендерел, живеел в пещера близо до върха и се хранел с мед и разтопен сняг. Той… смятали го за мъдрец и затова много хора се изкачвали чак там горе, за да се посъветват с него. — Хоузи сви рамене. — Накрая хората от селото в полите на планината построили път нагоре, а всеки, който минавал, плащал. После, за да не останат по-назад, или пък за да е удобно на поклонниците, това вече не знам как е, хората от селото от другата страна на планината сторили същото.
Иън вдигна поглед нагоре към ледения връх.
— Той все още ли живее там?
Хоузи поклати глава и се усмихна.
— Не. Появили се прекалено много хора, а той, все пак, се бил оттеглил горе заради усамотението. Един ден просто изчезнал.
— Какво станало с него?
— Отишъл си е. — Хоузи сви рамене. — Аз не знам всичко. — Усмивката му бе приятелска, но някак далечна. — Вече не.
Иън бе така впечатлен от всичко пред себе си и полагаше специални усилия да не поглежда надолу, накъдето поемаха случайно ритнатите камъчета и парчета скали, че отклони поглед от пътя едва когато бяха от другата страна на планината.
Ниско долу, пълноводна криволичеща сребристосива река разрязваше тъмната, наситенозелена гора и примамливите златни поля. Пухкав облак се носеше някъде по средата на планинския склон и хвърляше полупрозрачна сянка над част от долината.