— И с какво смяташ да платиш на обущаря? — попита тя.
Тори преглътна.
— Смятах да използвам част от златото, което откраднахте от раницата ми и от раницата на баща ми.
Никога преди не бе чувал смеха на вълк, затова Тори реши, че отговорът не само ще бъде отрицателен, но и обиден. Вълчицата се обърна към него и изръмжа.
— Както искаш. — Тя бръкна в кесията си и пусна два кругеранда в дланта му. Златната монета, както винаги, му се стори по-тежка, отколкото изглеждаше.
— Четирима да дойдат за охрана — изръмжа тя на берсмолски, а ръмженето, което последва, сигурно бе превод на думите й.
Татко се сви, отдръпна се уплашено, когато един от Чедата почти се отърка в него. Мама се пресегна и го погали по рамото, а Маги пренебрегваше всички.
— Накарах Херолф да се съгласи да ни пусне в селото, за да може някой обущар да ви направи обувки.
„Благодаря“ — каза само с устни мама.
— Благодаря, Тори — каза вече на глас мама.
Татко не го погледна в очите.
Охраната се оказа съставена от две Чеда във вълчи облик и две вълчици, превърнали се в жени.
— Тори — каза татко. — Да внимаваш. Аз съм… донякъде притеснен — каза той и намигна едва забележимо.
Тори си наложи да запази лицето си спокойно и безизразно. Думата „донякъде“, или еквивалентът й на берсмолски, посфе, бе кодовата дума за бягство, но татко не използва точно нея, а нещо много близко, а наблягането на нея и намигването показваха, че това не е случайност.
Смразяваща ледена тръпка плъзна по гърба на Тори. Едва се удържа да не потрепери. Татко не беше страхливец, само се преструваше на уплашен. Нека Чедата да си въобразяват, че се свива от страх, така ще проявят по-малко бдителност, когато са около него и дойде времето да се действа. Тори бе готов да се ощипе, задето бе решил, че татко е страхливец. Трябваше да се сети, трябваше веднага да се сети.
Татко го прегърна и го привлече близо до себе си.
— Да внимаваш! — Тори никак не се изненада, когато свободната му ръка разкопча копчетата на ризата и пъхна в пазвата му нещо, което, изглежда, бяха две малки ками.
Тори отблъсна татко, изправи се, сякаш преизпълнен с презрение, но го стори главно, за да има възможност да си оправи ризата.
— Не ми трябва загрижеността ти, дето се свиваш като бито куче пред Чедата.
Охраната на Тори се разкиска. Една от вълчиците се извърна към другата и изломоти нещо с тих глас.
— Много скоро — каза Тори, сякаш се обръщаше към Чедата.
Татко кимна само веднъж, и то толкова незабележимо, че ако Тори не го наблюдаваше внимателно, сигурно нямаше дори да забележи.
Селото се казваше Село на Мерините гори. Името не бе кой знае колко изобретателно, при положение че къщите бяха разположени на сечище в самия край на ловен резерват, притежание на Маргрейв Мер, но пък и никой никога не бе имал основание да нарече вандестийците кой знае колко изобретателни.
Когато пристъпи след Маги и мама в сумрачната обущарница, охраната не мина пред тях. Последваха ги само двама в малката влажна стаичка.
Задна врата нямаше, освен ако стенните гоблени, които наподобяваха изход, не криеха нещо. Въпреки всичко, ръчно тъканите пана тук бяха великолепни — дълъг и тесен водопад сред дърветата се изливаше на зелена морава сред истински ореол от пръски. Беше изключително красиво.
Останалите стени бяха покрити с ниши, пълни с парчета кожа и дърво или малки късчета от някакъв кръгъл метал, вероятно нещо като калъп за обувки с връзки. Върху очуканата работна маса, монтирана точно под витражното стъкло, беше поставен щендер с инструменти в най-различни размери, някои от които, предимно ножове, Тори нямаше проблем да разпознае, докато други не му приличаха на нищо познато.
— Ърр — заръмжа вълчицата отговорник на малката група. Тя погледна красноречиво щендера с инструменти, протегна дългата си космата ръка и сграбчи нещо, подобно на скалпел, поставено върху дръжка с дължината на човешки крак. — Нали желаете нещо, вървете. Ако сте намислили да бягате, значи ви се е приискало да видите к’во ш’ съ случи и на тебе, и на тях.
— Няма — отвърна Тори и преглътна.
Мама стисна устни за момент, но след това поклати глава. Маги просто се взираше някъде в далечината.
Прозвуча тих нежен звън, по-скоро от кристално, отколкото от обикновено звънче, и някакво джудже, не, вестри, поправи се Тори, се измъкна от водопада, който се оказа съставен от безброй ресни, закачени на самия край на свода на врата.