Те се съгласили, а той се захванал със задачата. Обещаното било прекалено много за сам човек, дори и за един от Стареите, дори и ако можел да бъде на две места едновременно, а според мен едно време притежавал тази способност, и така той се сношил с трол и на света се появила раса мънички създания, дребни на ръст, но с изключително умели ръце, толкова изкусни в работата си с камъка, че след себе си оставяли я тунел, я някоя стая, я статуя.
Те ги създали. Много поколения от тези дребни майстори слуги трябвало да оформят планините и още толкова, преди първите стаи да бъдат вдълбани в камъка, и още толкова ги очаквало, преди работата да бъде завършена… но в онези дни народът Туата проявявал търпение, изчаквал кротко.
И един ден работата била завършена. Един ден и последните панти били монтирани и захванати за камъка. Един ден и последните ниши в камъка били облицовани. Един ден бил прокаран и последният комин към последната кухненска печка, един ден и последната дървена врата била внимателно поставена на мястото й така, че да се отваря и затваря без всякакво усилие.
Градищата били построени. Чисто нови и ослепителни, те очаквали новите си жители. Били сложни, необикновени, с множество тайни местенца и скрити коридори, за които народът на Туата нямал представа.
Това ги вбесило. „Кажете ми къде са всички тайни места“ — креснал някой. „Не, кажете на мен — викал друг. — Искам аз да съм този, който знае.“
Той кимнал. „Разбира се — казал той. — След като си изпълните вашата част от уговорката. Оставете ме намира и ме пазете известно време, може би само няколко хилядолетия, и ще ви разкажа всичко, което искате да знаете. Но както вървят нещата на този свят, аз все не си получавам исканата награда, затова този път, поне този път, искам само да усетя вкуса на усамотението и личната свобода, която си заслужих с поколения работа.“
На народа Туата това никак не им се понравило, нито един от Вековните Народи не обичал да му бъдат осуетявани намеренията. Затова народът Туата се обединил и започнал да преследва синовете на Локи, като избивали всички наред, а от вътрешностите им изплели въже, което не може да бъде скъсано, и с него вързали Майстора, с въжето, изплетено от вътрешностите на бог, и го хвърлили в тъмница, която се намирала в най-голямото им Градище. Измъчвали го ден и нощ, настоявали той да им разкрие всичко.
Но той никога не го сторил.
— Много се съмнявам, че това е било единственото, което са искали от него — каза Харбард. — Според мен е знаел много повече…
Фрида го накара да замълчи с махване на ръка.
— Само той е можел да каже какво е знаел и какво не. Смятам аз да продължа оттук.
— И се надявам да бъдеш прекъсвана по-малко от мен, жено.
— Няма, ако ти не се месиш. И така, Иън — продължи Фрида, — оттук разказът има много варианти и когато го разказват около огньовете вечер, краят е все различен, а това невинаги зависи от този, който разказва.
И така, според някои Майстора се освободил от въжетата и известно време вървял през Тир На Ног, Новия Свят, докато най-сетне се оставил на Съня на Боговете и се слял, по всяка вероятност, със земята, дърветата или вятъра. Същото се е случвало и с други от Вековните Народи. Със сигурност с много от сидхите, но не само с тях, случвало се е и на фригите, дори на Хеймдал, доколкото ми е известно.
Същото се случило и на повечето от народа Туата. Те оставили своите Градища на човеците. А ако вие прецените, че Проклятието на Майстора няма нищо общо с това, значи сте още по-големи скептици от мен.
Чух веднъж, че самият Аса-Тор спасил Майстора и докато го измъквал, сринал едно от Градищата с чука си, а от благодарност Майстора благословил Тор и синовете му — както човешките синове, така и аезирците. Това обяснява много неща, както ще помогне да разберете защо Градищата са пет, а не седем, както е замислено от самото начало, но този разказ ще го оставя за някой друг път. Също така това обяснява създаването на сипея, който се намира… по-точната дума е простира се… там, където би трябвало да се намира едно от Градищата. Яростта на Аса-Тор била… неописуема. Това обяснява и защо станало така, че Локи бил вързан със същите въжета малко по-късно. Този разказ може и да е верен, но може и да не е. Никой никога не е чувал Тор да говори за него, а той е бил невероятен самохвалко, същевременно значително по-хитър и изобретателен, отколкото обикновено се предполага.