Някои твърдят, че Майстора не само е създал тайните проходи в планините, но кой знае как успял да ги пресече със Скритите Проходи, които били вплетени в самото съществуване, и по този начин ги укрепил така, че тези, на които им е отредена дарбата, да могат да се ориентират в тях.
Някои твърдят, че един обикновен човек е успял да го освободи от тъмницата, а за благодарност Майстора му посочил, на него и на семейството му, пътя към Новия Свят. Други пък твърдят, че той издъхнал, както бил увит във въжетата, а народът Туата тръгнал да търси синовете му, защото според тях не било възможно той да не е предал тайните си на някого.
Трети пък твърдят, че именно залавянето на Майстора отровило душите на народа Туата, че той ги проклел от килията си и това ги прокудило от Градищата и ги тласнало в пустошта и много малко се запазило от това, което някога били.
Що се отнася до мен, аз смятам, че голяма част от това е истина. Струва ми се, че след известно време той успял да избяга, но скоро след това бил отново заловен, избягал отново и отново бил заловен, а най-сетне, силите му се стопили с възрастта и той нямал вече старата мощ, за да избяга, когато хората го заловили, и така останал да лежи в тъмницата, докато най-сетне, съвсем наскоро, успял да се освободи и избягал през Скритите Проходи в Новия Свят.
Така е според мен.
Хоузи се отпусна назад.
— Аз пък мисля, че каза повече, отколкото знаеш, както и много повече, отколкото би трябвало да кажеш.
Харбард изсумтя.
— Така ли? Да не би да искате да говорим за Брисингамен.
Хоузи се загледа някъде в далечината.
— Той би трябвало да знае.
— Тогава му кажи. Ти поне трябва да знаеш.
— Добре, тогава. Това, което трябва да разбереш, Иън — каза Хоузи, — е, че когато е била млада, Фрея не само била най-красивата аезирка, но и най-красивата от всички жени. В действителност тя била ванирка, преди те да бъдат претопени от аезирците. Тир е роден ванирец, въпреки че бил осиновен от Один малко по-късно, и също като баща й Ниорд и брат й Фрей, ванирците били много по-красиви от аезирците, ако не и по-умни.
Фрида се изкиска.
— И не по-малко арогантни, повечето от тях.
— Млъквай — прекъсна я Харбард. — Или си заминавам. Чувал съм ги тези приказки и преди.
— Заплахите хич не ти приличат, съпруже мой.
— Шшт!
— Когато — продължи Хоузи с гневен поглед, насочен и към Харбард, и към Фрида — Один пожертвал окото си, за да се сдобие със знания, Тир…
— Тир бил аезирец — прекъсна го Харбард, стиснал напрегнато зъби, с глас, по-висок отколкото бе необходимо, за да се чуе в бунгалото.
— Станал — поправи го тихо Хоузи, почти шепнешком. — Станал. Бил осиновен от Один, а Один никога не признал, че има разлика между осиновен син и роден син, особено пък когато синът бил такъв отявлен убиец, какъвто Тир се оказал, но той бил роден ванирец. — Хоузи се усмихна. — Разбирам защо Один искал той да е аезирец. Тир означава победа, а Один никога не обръщал гръб на победите.
— Каквото и да му струвало това — добави тихо Фрида. — Понякога не отдаваш дължимото на Один.
Хоузи кимна.
— Самата истина.
Харбард само се намръщи.
— … Тир, както се канех да кажа — продължи Хоузи, — някак си загубил ръка, защото бил невнимателен, докато се разправял с вълка Фенрис, а по-късно твърдял, че било нарочно, когато Тор му се изсмял. Разбирате ли за какво става въпрос? Да замениш нещо много стойностно, за нещо значително по-маловажно, както сторил Один, но, от друга страна, оставаш с раните.
Е, Тир така и не разбрал, докато не му се присмели.
Но аз говорех за Фрея, сестрата на Фрей.
В Едите, сагите, непрекъснато се споменава, че този или онзи я желаел, че един гигант откраднал чука на Тор и настоял Фрея да му бъде дадена за булка, че Майстора я поискал в замяна на изграждането на Асгард. Знаем, че и Локи се стремял към нея, също както и Тир, въпреки че малцина са били жените, които той не е удостоил с вниманието си. Често я бъркали с Фриг, първата жена на Один, а за мен съмнение няма, че това било така, защото Один често се опитвал да я подвежда.
Дори съществуват разкази, че тя застанала между Тор и Сиф, въпреки че на това трудно може да се повярва. Предаността, която Аса-Тор изпитвал към неговата Сиф, била нещо изключително.