Най-после се отправяме към малка къща близо до центъра на местността.
Утробата на змията.
Наоколо всичко е спокойно, но в това спокойствие аз не разпознавам покоя на приближаващия край, а по-скоро началото на края.
38.
Едва сме доближили до къщата, а вратата се отваря. Сърцето ми подскача, когато на прага застава Гарет. Само след миг зад него се появява и Бриджид, която бърше ръце в престилката, завързана на кръста й. Тя нетърпеливо ни маха с ръка, а на лицето й сияе лъчезарна усмивка.
— Лия! — Тя излиза навън, преди да сме спрели напълно. — Толкова се притеснявах!
— Предполагам, че сме в безопасност? — обръща се Димитри към Гарет.
Гарет кима с глава.
— Няма друг освен нас. Влезте вътре. Ще ви приготвим нещо за ядене и всичко ще ви разкажем.
Димитри се извръща на седлото към мен. Знам, гледа да е наблизо, та да не би да имам нужда от помощта му, но съм му благодарна, че не ми я предлага. При цялата си умора имам нужда да се чувствам способна да ръководя дребните неща, които трябва да се свършат през деня.
Слизам от коня и отново поглеждам към Бриджид, защото забелязвам тревожния й поглед върху себе си. Старая се да стоя по-изправена и да се усмихвам по-непринудено, щом срещна очите й.
— Би било чудесно да похапнем. И да има малко вода да се измием, ако е възможно.
Останалите слизат от конете си зад мен, Едмънд помага на леля Върджиния и Бриджид ни въвежда в къщата, а мъжете отиват да се погрижат за конете.
Вътре е тясно и тъмно, но не и неприятно. Минаваме покрай една стая, която прилича на гостна, и Бриджид ни води към проста тясна стълба в средата на къщата. Качваме се горе и на нас с леля Върджиния ни дават отделни стаи. Луиса изразява желание да спи в едно помещение със Соня, а Бриджид любезно повежда Хелене към стаята, където ще бъдат заедно. Разбираме се да се измием и преоблечем, а после отново да се видим с Бриджид в малката кухня на долния етаж.
Половин час по-късно намирам ключовете, седнали около простичка дъсчена маса, Бриджид тъкмо им налива чай.
— Къде е леля Върджиния? — питам аз и сядам до Соня.
— Каза, че иска да си почине и че ще се видим на вечеря. — Луисиният глас звучи мило и осъзнавам, че не съм успявала да прикрия убедително тревогата си. — Тя ще се оправи, Лия, не се безпокой. Няколко часа почивка могат да сътворят чудеса.
Кимам, поемам чашата с нащърбен ръб от сръчните ръце на Бриджид и отпивам от горещия чай, за да избягна отговора.
— Значи така. — Луиса посръбва от чашата си, като с хитър поглед се взира в Бриджид. — Само двамата с Гарет ли бяхте в тази огромна къща?
Както налива чая, Бриджид се смущава и леко порозовява.
— Не е чак толкова огромна.
Луиса повдига вежди.
— Не ми пука за тъпата къща, Бриджид. Ха! Всъщност бих искала да ми кажеш с какво се занимавахте през последните два дни, когато останахте насаме.
Соня подбелва очи.
— Луиса! Не бъди толкова любопитна!
Луиса въодушевено отхапва от една курабийка.
— Не се правете на толкова невинни. И вие като мен искате да разберете какво е станало.
Едва удържам смеха си. Може би все пак е по-добре, че леля Върджиния не е на масата.
Бриджид най-после сяда и започва да оправя кърпата за хранене върху коленете си.
— Не останахме чак толкова дълго насаме. Пристигнахме едва вчера сутринта. Докато уредим престоя си с ханджиите, докато те приберат багажа си и си тръгнат, вечерта дойде… Прекарахме я в наблюдение да не се появят Пазителите и в приготовления за вашето пристигане. Изглежда, в странноприемницата няма много гости. Нуждае се от основно почистване.
Питам се дали не си мисли за онзи техен добре поддържан хан в Локру, тъй като в очите й забелязвам искрица гордост.
— Какво обяснихте на ханджиите?
Гласът на Хелене тихо долита от отсрещния край на масата и аз осъзнавам, че не си спомням кога за последен път се е обаждала. За миг изпитвам съжаление, задето Бриджид толкова бързо се приобщи към нас, докато Хелене продължава да страни и винаги остава в периферията на групичката ни.
Бриджид свива рамене и двете розови петънца отново заемат местата си върху страните й.
— Гарет им каза, че сме младоженци, които искат да останат насаме. Даде им добри пари, за да се изнесат по-бързо.