— Искаш ли да изляза, докато свършиш?
Гласът му идва откъм вратата и аз обръщам глава, за да го погледна; той се е облегнал на стената в стаята ми, а вратата зад него е затворена. Не се изненадвам да го видя на това място. Свикнала съм с навика му да се прокрадва тихомълком при мен. С неочакваните му появи.
Един вътрешен глас ми нашепва, че би трябвало да го помоля да излезе. Напомня ми, че е далеч извън общоприетите норми да разреша на мъж да стои в стаята ми, докато съм гола и се къпя. Ала гласът е толкова тих. Превръща се в едва доловим шепот. Това е гласът на предишната Лия, а аз никога повече няма да стана отново онази Лия.
Без да му мисля много, аз се изправям, водата се стича по тялото ми и пада във ваната, а аз стоя гола-голеничка пред Димитри. Очите му потъмняват още повече и се превръщат в черни езера на желанието, щом погледът му се спуска към гърдите ми, към плоския ми корем, към бедрата ми.
Протягам ръка към него и макар да е странно, изобщо не ме е срам.
— Би ли ми подал онова одеяло там?
Отнема му секунда да проследи накъде сочи ръката ми — одеялото е метнато отзад на леглото, но в крайна сметка той го измъква оттам. Пристъпва към мен, като ми го подава от разстояние, без да се доближава, сякаш няма доверие в себе си.
— Разгъни го, ако обичаш.
Почудата засенчва погледа му, но той разгъва одеялото широко, чака ме да изляза от ваната и все още мокра, да пристъпя към него. Ръцете му ме обгръщат, а топлото и меко одеяло гали кожата ми. Двамата стоим и не помръдваме. Невъзможно е да не мислим за факта, че само едно тънко одеяло разделя мускулестите ръце на Димитри от голото ми тяло.
— Ще ми помогнеш ли да се избърша? — питам, опряла лице в рамото му.
Той отстъпва назад и бавно разтваря одеялото. Чувам как си поема дъх, когато се вторачва в голотата ми. Удивително леко ми е да стоя пред него, без да се смутя.
Очите му не се откъсват от моите, когато нежно бърше раменете ми с крайчеца на одеялото. Изтрива ми ръцете и продължава към гърдите ми, а нежният натиск на дланите му кара тялото ми да настръхне от копнеж. Извръща поглед от лицето ми и коленичи пред мен, като придвижва одеялото по корема ми, по извивката на хълбока към мекотата от вътрешната страна на бедрото ми. Радвам се, че го прави толкова бавно. Не бързам да се крия от погледа му. Внезапно тялото ми сякаш се превръща в най-дълбоката тайна, която съм пазила досега, а вече не ми се ще да имам никакви тайни от Димитри.
Ръцете му са търпеливи и внимателни. Копнежът му, силен също като моя, изпълва стаята. Когато свършва, той се изправя с одеялото в ръце. Виждам въпроса в очите му и в отговор му подавам ръка.
— Ела — придърпвам го аз към леглото. — Ела и легни при мен.
Той мълчи, когато се намествам в извивката на ръката му и докосвам с пръсти топлата плът, която се подава в отвора на яката му. Пръстите ми пробягват надолу и развързват връзките под шията му една по една, докрай. Отстранявам плата и оголвам гърдите му. После лягам върху него и целувам мускулите, които изпъкват под удивително меката му кожа.
Подпирам брадичка на ръката си и се взирам в очите му.
— Знаеш, че те обичам. Сигурно си го спомняш.
Той ме дръпва към устата си тъй внезапно, че прекъсва дъха ми. Само след миг аз съм под него, а главата ми потъва в долната възглавница, когато той се притиска към мен. Докосва лицето ми, вперва поглед в очите ми с ярост, която ме плаши.
— Тръгни с мен, Лия. Хайде да заминем тази нощ. Аз ще те браня от Душите, докогато е нужно. Ще работим заедно, за да привлечем Алис на наша страна.
Обвивам ръце около шията му и го придърпвам към себе си, а устните ни отново се сливат. Страстта ни заплашва да счупи бариерите на нежната целувка и накрая аз се отдръпвам.
— Трябва да направя нужното, Димитри. Не желая да живея в свят, в който трябва да се крия от Душите дори в съня си. Нещо повече, не желая да живея в свят, в който останалите ключове, моите приятелки, ще трябва да се примиряват със същото. В свят, в който трябва да направиш компромис с верността си към Григъри, за да ме закриляш.
Той понечва да ми възрази, но аз нежно поставям ръката си върху устата му и го възпирам. После го поглеждам право в очите, за да разбере, че говоря сериозно.
— Така трябва да бъде, Димитри. Моля те, не хаби времето, в което сме заедно, като отваряш отново дума за това. Просто бъди с мен — тук и сега. Бъди с мен и знай, че каквото и да се случи, аз съм твоя и утре, и тази нощ и завинаги.