Навеждам се над него и притискам устни в неговите. После се разтварям цялата за него, като се наслаждавам на голата му кожа, която се търка в моята. И не съжалявам ни най-малко.
39.
Денят преминава в мрачно мълчание. Соня, Луиса, Хелене, Бриджид, леля Върджиния и аз с неохота играем крибидж и се мъчим да четем откъси от малкото прашни томове, подредени по лавиците, докато мъжете яздят на смени около къщата, за да наблюдават околността. Става време за вечеря, а от Пазителите няма и следа, и макар да чувствам облекчение от този факт, аз не се съмнявам, че те са някъде наблизо. Не знам кога ще пристигнат, но съм сигурна, че се приближават.
Свечерява се и аз се оттеглям в стаята си заедно с Димитри, за да се приготвя за Обреда. Мълчаливо сгъвам нещата си и ги подреждам за онзи, който ще трябва да ги върне обратно в Лондон, ако не преживея нощта, когато зад себе си чувам гласа на Димитри.
— Чаках да стане време, за да ти го дам.
Обръщам се с лице към него. Той ми подава пакет, увит в обикновена кафява хартия.
— По-скоро се надявах това време никога да не настъпи. Но повече не мога да се самозалъгвам.
Не протягам веднага ръка да го взема. Само го поглеждам, боя се да го докосна, сякаш ако го направя, ще освободя верижна реакция, която не ще мога да спра. Но, разбира се, това са чисти глупости. Верижната реакция е освободена много, много отдавна. Каквото и да направя, не мога да я спра.
Пресягам се за пакета и се изненадвам от тежестта му.
— Какво е това?
Той сяда на леглото до мен, дюшекът леко хлътва под тежестта му, така че аз се плъзгам към него и телата ни се докосват.
— Нещо, което тази нощ ще те накара да се почувстваш по-добре. Отвори го.
Дърпам простата връв и обръщам пакета в ръце, докато намеря ръба му. Когато махам хартията, отдолу се показва тъмновиолетова коприна. Докосвам я и тя възбужда в мен спомен — силен, ала недобре оформен, — който се врязва в съзнанието ми като следа от красив сън.
— Аз… не разбирам.
От гърлото му се изтръгва слаб кикот, в който долавям тъжна нотка.
— Ужасна си, когато приемаш подаръци. Отвори го и ще разбереш.
Оставям пакета върху леглото и подръпвам плата отгоре. Отдолу се показва още плат, но аз не продължавам, а разтърсвам коприната в ръцете си, тя се разгъва и на пода се разлива блестящо тъмночервено море. Ставам и го държа на разстояние от себе си, за да го видя по-добре, и тогава разбирам.
— О! Но… — обръщам се към Димитри, чувствата ме задушават и аз с усилие ги потискам, за да мога да говоря. — Откъде намери това?
Той кима към пакета на леглото.
— Мисля, че там има бележка, която обяснява всичко.
Мятам одеждата върху леглото, разравям се в купчината плат и кафява хартия и накрая зървам парче дебел пергамент. Почеркът ми е непознат и аз се отправям към камината, за да прочета текста насаме. Каквото и да пише в нея, който и да я е изпратил, бележката е предназначена единствено за мен.
Само след миг очите ми се приспособяват към елегантния наклон на почерка, ала още щом започвам да чета, дъхът ми секва в гърлото.
Скъпа моя Лия,
Странно е как нещо толкова дребно може да промени всичко, нали? Твоето присъствие тук, в Алтус, бе за мен това нещо. Макар да беше тук само няколко дни, твоето приятелство бе благословия за мен. Често си мисля за теб.
Знам, че наближава мигът, в който ще се сблъскаш лице в лице със Самаил и Душите, знам също, че ще го направиш от името на Сестрите — заради тези, които са си отишли преди теб, и всички, които ще си отидат след теб. Мисля, че е правилно по някакъв начин и ние да бъдем с теб и въпреки че не мога да съм в Ейвбъри на Обреда, надявам се, че пелерината от Общността на Сестрите ще ти донесе спокойствие и сила. Надявам се да ти напомни за Алтус и за мен. Надявам се да ти припомни, че ние сме до теб, макар и само духом.
Твоят народ и островът ти се нуждаят от теб, Стопанке моя. Приятелко моя.
С нетърпение очакваме завръщането ти:
Дълго се взирам в думите. Те ме отвеждат на друго място и за миг усещам бриза, повяващ откъм морето, който носи със себе си дъх на портокали от горичките в Алтус.
— Ако можеше, щеше да дойде — казва Димитри от леглото зад мен.
Кимам и се обръщам усмихната към него.