— Работата ви свързана ли е с пророчеството?
Внезапно възмущението й става очевидно и аз губя самообладание.
— Има ли някакво значение, Луиса? Ако се отнася за теб и Соня, по-късно ще ви го кажа.
Знам колко дълбоко се засяга от думите ми, знам колко много ще ме нарани това още в мига, в който го изричам.
От гърлото й се изтръгва горчив звук, който няма нищо общо с обичайния й безгрижен смях.
— Дали има значение ли? Не мога да повярвам, че го казваш, Лия. Има значение, защото преди споделяхме всичко, свързано с пророчеството. Преди ти признаваше, че пророчеството е бреме за всички ни, и търсеше начин да облекчиш и нас, и себе си.
Думите й пробиват доспехите, с които съм бронирала сърцето си. Колкото и да искам да ги отрека, аз знам, че са самата истина.
— Лия? Какво е станало? — вика Димитри откъм каретата.
Обръщам се към него с благодарност за няколкото секунди, които ми дава, преди да отговоря на Луисините обвинения.
Вдигам ръка, като му правя знак да почака.
Обръщам се към Луиса и й казвам само:
— Извинявай. Опитвам се да простя на Соня и отново да бъдем приятелки като преди. Това не… — Хвърлям поглед надолу към ботите си и се мъча да намеря подходящите думи. — Това не е толкова лесно.
Тя слиза от стълбището и тръгва към мен. Очаквам да се държи мило. Да ме прегърне приятелски както винаги.
Ала търпението й е изчерпано.
— Аз не съм Соня. Не съм те предала. Нямам нужда от прошката ти. — Гласът й е леден като вятъра, който идва от лондонските улици и брули Милторп Менър. — Но ако не внимаваш, ще се наложи ти да ме молиш за прошка.
Тя се обръща и тръгва към салона, като ме оставя сама в мразовитата утрин. Думите й падат като камък в душата ми и въпреки студа страните ми пламват от срам.
Изправям гръб, затварям вратата и тръгвам по пътеката към каретата.
„Тя не разбира — казвам си аз. — Пазя някои неща в тайна за нейно добро. За да е спокойна и защитена.“
Ала още докато си го мисля, знам, че това не е истина.
Едмънд направлява каретата през града, а двамата с Димитри седим един до друг и мълчим. Минава доста време, преди Димитри да заговори:
— Разбрах за предишната ти връзка с Джеймс Дъглас, когато те наблюдавах седмици наред в Ню Йорк по поръчение на Григъри.
Аз кимам, вперила поглед през прозореца.
— Знам.
— Няма защо да се срамуваш, нито да се смущаваш — казва той.
Обръщам се и го поглеждам с възмущение.
— Не се срамувам, нито съм смутена. Обидно е да мислиш подобни неща. Нима би трябвало да се срамувам, задето съм обичала друг преди теб? Или да съм смутена, че не съм нежното английско цвете, което не познава мъжете?
Думите ми го хапят в полумрака. Той не се изненадва от избухването ми и аз се ядосвам, задето ме познава толкова добре.
— Разбира се, че не. Никога не съм очаквал от теб да бъдеш… как го каза? — Ъгълчетата на устните му започват да се извиват нагоре в самодоволна усмивка. — „Нежно английско цвете, което не познава мъжете.“
Нещо в начина, по който произнесе думите, ме кара да се съсредоточа, за да не се разсмея. Ала напразно. Той вижда как усмивката се прокрадва по устните ми въпреки усилията, които полагам, за да остана сериозна. Скоро раменете ми се разтрисат от напъна да потисна смеха си.
— Трябва да призная — казва той през чистосърдечен смях, — че никога не съм те поставял в подобни категории!
Сега и двамата се кискаме истерично и аз понечвам да го плесна по ръката.
— Ами много ти благодаря! Сигурно… — Не мога да спра да се кикотя и едва произнасям думите. — Сигурно го казваш на всички момичета!
Отново ме напушва смях и се хващам за корема, но след няколко секунди веселбата ни отминава.
— Лия. — Димитри се премества по-близо до мен, задъхан от смеха си преди миг; хваща ме за ръката. — Исках само да кажа, че съжалявам за снощи. За онова, което е станало между сестра ти и Джеймс. Сигурно ти е много тежко. А аз не искам нищо да ти тежи.
Улавям погледа му.
— Благодаря ти, но… Така де, отдавна отмина времето, когато мислех, че бъдещето ми е свързано с Джеймс.
Той вдига ръката ми до устните си, разтваря свитите ми пръсти и ме целува по дланта. От усещането стомахът ми се свива и изпраща топли вълни към гръбнака ми.