Выбрать главу

Господин Уигън се навежда към вратата.

— Дори още по-хубаво — съобщава той. — Жените са две.

— Вижте какво — захваща Едмънд. — Не е прилично да използвате дамите като…

Ала тъй и не довършва, защото вратата широко се отваря и внезапно ние се вторачваме в примигващите очи на дребничък, крехък мъж.

— Ако ми бяхте казали, че в компанията ви има и жени, нямаше да съм толкова груб.

— Ако беше пооткрехнал вратата, задачата ми щеше да е малко по-лесна — недоволства господин Уигън.

Човекът, когото нарекоха Виктор, отминава забележката му без внимание, леко се покланя на мадам Берие, после на мен.

— Приемете извиненията ми, уважаеми дами. Бихте ли се присъединили към мен за чая, моля? Щом Алистър ви е довел до вратата ми, значи се касае за наистина неотложен въпрос.

* * *

— Моля да ми простите. Повечето от слугите ми ги няма, но аз все още мога да стъкмя един чай.

Наблюдавам как Виктор налива чая. Той е слаб, има руса коса и необичайно нежни маниери. Подава на всеки от нас по една изящна порцеланова чашка за чай, а докато обслужва мъжете, ние оглеждаме богатата му подредена библиотека.

Той посочва към подноса.

— Ако обичате, вземайте, подкрепете се. Спомням си за пътуването от Лондон до тук — дълго, уморително и ако трябва да бъда напълно честен, доста скучно!

Прямотата му ми харесва и аз се смея. Това ме успокоява и осъзнавам, че не мога да си спомня откога не съм се смяла в чужда компания, освен с Димитри. Пресягам се към подноса и си вземам малка бисквитка.

— Благодаря ви за чая — усмихвам му се аз и си мисля колко отдавна не съм харесвала човек така, спонтанно.

Той маха с ръка.

— За мен е удоволствие, млада госпожо. Това е най-малкото, което мога да сторя след ужасното си поведение на вратата. Извинете ме.

Преглъщам сладкиша, който предъвквах.

— Не обичате ли компаниите?

Виктор въздиша и тъжно се усмихва.

— Напротив, обичам ги, дори много.

— Тогава защо не отворихте вратата? — Гласът на Димитри е удивително благ.

— Е, доста е сложно. Виждате ли, имам неприятности с… Не мога… — Той си поема дълбоко дъх и захваща отначало. — Трудно е…

— Изглежда, се боите.

Забележката на Едмънд е простодушна и в нея няма злонамереност.

Виктор кима:

— Изглежда, е така.

— Боите се, но от какво, ако не е тайна? — Не искам да нахалствам, но пък никога досега не съм виждала човек, който се страхува да излезе от дома си.

Той свива рамене.

— От болести, престъпници, пътнотранспортни произшествия, подплашени коне. Май от всичко.

— Но как се снабдявате с нужните ви неща? — пита мадам Берие и оглежда пищната обстановка в стаята.

Той обръща длани към небето, сякаш всичко, което му е необходимо, пада от тавана на библиотеката.

— Прислугата се грижи да не оставам без храна и дърва за камината. Шивачът идва у дома и се грижи за облеклото ми. Мисля, че разполагам с всичко необходимо.

Ала тонът му не е на човек, комуто нищо не липсва.

Мадам Берие връща чашката си върху чинийката.

— Освен с компания — любезно допълва тя.

Той й се усмихва с благодарност.

— Освен с компания.

Мадам Берие хваща господин Уигън за ръката.

— В такъв случай често ще ви посещаваме — ако, разбира се, не ни приемате като натрапници.

Виктор кима, а в очите му сияе истинско удоволствие.

— Няма такова нещо. — После се навежда към нея: — Но се надявам, че ще проявите търпение няколко минути, докато отворя вратата.

Тя се смее, отметнала глава назад, и аз виждам каква е била на младини. Красива и буйна. Мисля си, че и тогава бихме се сближили.

— Разбира се — казва тя.

— Така. — Виктор поставя чашката си върху чинийката. — Посещението ви ми донесе огромна радост, а и вие бяхте изключително любезни да простите особеното ми поведение. Какво мога да направя аз за вас?

— Младите се мъчат да разгадаят гатанка — започва господин Уигън. — Това има значение, а тъй като самият аз не знам нито една подробност по тези въпроси, не бих могъл да открия каквото и да е в книгите си.

— Каква е тя по-точно? Карта? Дата? Малко известна реликва? Разполагам с много време.

Той се смее, протяга ръка и ни посочва видимо безкрайните рафтове с книги, обточили стените.