— Прекарвам дълги часове тук, чета книга след книга. Имам добри познания по много въпроси, но най-много по алтернативна история.
В стаята прозвучава гласът на Едмънд.
— „Алтернативна история“ ли?
Димитри се обръща към него:
— Струва ми се, че Виктор има предвид противоречивите обяснения на историческите събития, свързани с религията… Събития от такова естество.
Виктор кима.
— Точно така.
— В такъв случай тъкмо вие сте човекът, който ще ни помогне.
Оглеждам малобройната ни група и се чудя как съдбата е събрала на едно място такава странна смесица от хора, при такива невероятни обстоятелства.
— Опитваме се да разгадаем значението на два израза: „Нос Галон-Маи“ и „Слиаб на Каили“ — поклащам глава аз. — Дори не съм сигурна дали ги произнасям правилно. Виждала съм ги само в писмен вид. Но мисля, че сигурно са географски имена.
Виктор авторитетно кима.
— „Нос Галон-Маи“ е старото наименование на Белтан, в това поне съм сигурен.
Поглеждам към Димитри и се усмихвам. За да затворим Портата, трябва да се съберем при Ейвбъри в навечерието на първи май заедно с Алис, ключовете и Камъка. Напълно логично, като се има предвид, че всички ключове са родени в полунощ на Самхейн — празник, чието значение е обратно на значението на Белтан.
Пророчеството започва със Самхейн. И ще завърши с Белтан.
Фактът, че трябва много скоро да открием един от отговорите на пророчеството, ме кара да горя от надежди, ала миг по-късно, щом Виктор заговаря, очакванията да получа бърз отговор на висящия въпрос се отлагат:
— Другият израз — „Слиаб на Каили“, така ли беше? Нищо не ми говори. — Виктор го произнася още няколко пъти, сякаш ако го каже бавно, ще успее да го разбере. — Казахте, че сте го видели в писмена форма?
Кимам.
— Бихте ли ми го написали? — моли ме той.
— Разбира се. Имате ли лист и писалка?
Виктор става.
— Елате.
Изправям се, за да тръгна с него, но не мога да не се подразня от факта, че Едмънд и Димитри също стават.
Устните на Виктор се изкривяват в усмивка.
— Боже, боже! Колко сте важна за тях! Никога ли не ви оставят сама?
Подбелвам очи.
— Само в специални случаи.
Виктор ме хваща за ръка и двамата заобикаляме масичката за чай.
— Господа — обръща се той към Димитри и Едмънд, — уверявам ви, че няма да отведа госпожица Милторп на края на света само за да й дам обикновени пособия за писане. Имам писалка в чекмеджето на писалището до прозореца, но ако толкова държите, можете и вие да дойдете.
И двамата поглеждат към бюрото, което се намира на не повече от два-три метра от масичката. Надявам се най-после да се почувстват поне толкова неудобно, колкото и аз. Сядат на местата си, а аз отивам с Виктор до писалището. Той дръпва шнура на една лампа и струя мека светлина се разлива от леко оцветения стъклен абажур. После отваря плиткото чекмедже на бюрото и аз зървам идеалния ред, който цари вътре, подредените в спретната редица пера, няколкото мастилници и пачката листове за писане. Той взема лист, поставя го върху бюрото и ми подава едно от перата за писане.
— Постарайте се да следвате точно правописа. Понякога си спомням думите така, както съм ги видял написани първия път — вдига рамене той. — И ако липсва буква или две, не мога да направя връзката.
Кимам. Никога не ще забравя и думичка от пророчеството. Превърнало се е в част от самата мен.
Виктор вдига капачето на мастилницата и я поставя на писалището. Потапям перото в синьото мастило, навеждам се над бюрото и изписвам думите, които бях видяла на последната страница на „Книга на хаоса“. Думите, които разкриват скривалището на Камъка.
Слиаб на Каили.
Изправям гръб и подавам перодръжката на Виктор.
— Заповядайте.
Той протяга ръка покрай мен, вдига листа от бюрото и се навежда, за да го поднесе по-близо до светлината. Устните му се движат, когато произнася странните думи.
— Нямаше ли още нещо? Нещо около думите, което да ми помогне да ги разбера? — пита той.
Хапя устни, за да си спомня.
— Пишеше: „пуснат от храма, Слиаб на Каили, Портал към Отвъдните светове“.
Изричам само думите, необходими за намирането на отговора, който търсим. Станало ми е навик да пазя пророчеството от очите и ушите на другите хора. А също така да пазя другите хора от въздействието на пророчеството.