Поклащам глава.
— Нямам представа за какво говориш, Алис. Още от самото ни раждане аз съм винаги в твоята сянка. Любовта на Джеймс към мен бе едно от малкото неща, които бяха само мои.
Усещам потреса в собствения си глас. Винаги избираха Алис.
Красива. Енергична. Жизнена.
В усмивката й липсва примиренческата топлина, която забелязах в салона.
— Толкова си несговорчива, Лия. Не желаеш да видиш нещата такива, каквито са в действителност, щом не са по вкуса ти. Не мога да разбера защо винаги се надявам нещо да се промени. Но нищо не се променя.
— Не. И никога няма да се промени, Алис. Не и що се отнася до пророчеството и ролята ми в него. Не и що се отнася до съдбата на хората, които обичам.
Боя се от усмивката, която се появява на устните й. Спомням си я от многото наши срещи в Равнината, тя издава нейната преданост към Душите, застрашаващи човечеството.
— Удивлява ме фактът, че все още си тъй самодоволна, Лия. Че все още не виждаш истината.
Кръстосвам ръце на гърдите си.
— Каква е тази истина, Алис?
Тя накланя глава, сякаш е напълно очевидно.
— Че всъщност не си по-различна от мен. Че с всеки изминал ден все повече заприличваш на мен.
Тя дърпа вратата, промъква се навън и я затваря след себе си.
Стоя известно време на мястото си, взирам се във входа и си мисля за сестра си, за Джеймс, за пророчеството. За това, колко се преплетоха съдбите ни.
Когато най-после тръгвам към стълбите, мъча се да се съсредоточа върху Джеймс и онова, което ще му кажа. Опитвам се да се съсредоточа върху неговата съдба и върху това, колко е важно да го спася от Алис. Но продължавам да чувам последните думи на сестра ми. Те кънтят в ушите ми и накрая аз не съм сигурна дали са нейни, или са мои собствени.
Не мога да спя. Сънищата ми са изпълнени е мрачни фигури и шепот, който сякаш извира от собствената ми глава.
Дори докато се нося на вълните на дрямката, в съзнанието си изреждам вероятните места, където може да е Камъкът. Там е Виктор, яхнал стълбата си, окачена на релсата, минава от книга на книга, а Димитри стои под него с лист хартия в ръка. Миг преди да се събудя, аз усещам как отговорът се изплъзва и изчезва измежду пръстите ми.
Минута по-късно сядам в леглото и ми се струва, че го знам.
8.
— Пак ми обясни какво ще правим?
Димитри търка умореното си лице с длани и се бори с прозявката, а каретата се люшка през полето в бледата синева на ранното утро.
Навеждам се към него и развълнувано го хващам за ръката.
— Нима не виждаш? През цялото време сме имали погрешно отношение.
Прехапвам устни и обмислям думите си.
— Това е. Според мен сме търсили в грешна посока. Но мисля, че не можем да сме сигурни, преди да сме разговаряли с Виктор.
Димитри въздъхва.
— Да, ти го спомена, но на мен не ми е ясно към кое точно сме имали погрешно отношение. Все още не си стигнала до същността.
— Попитахме Виктор и господин Уигън за значението на думите от последната страница на пророчеството.
Той кима.
— Да, тъкмо тях искахме да разгадаем. Но дори те не ни дават отговор на въпроса защо сме се запътили към дома на Виктор в този непривичен за посещения час.
Протягам ръка и питам:
— Носиш ли списъка?
— Разбира се. Нали ме помоли да го взема?
Той бърка в джоба си, измъква сгънат лист хартия и го поставя в ръката ми.
Отварям го и започвам да чета наименованията на възможните места — много от тях сме зачеркнали, останали са само девет.
— На последната страница местонахождението на Камъка като че ли е написано на чужд език. — Гласът ми е по-скоро шепот на фона на трополенето, издавано от колелата на каретата върху каменистата земя, дори се чудя как Едмънд все още не ни е обърнал. — Да го търсим само с помощта на това обяснение — обяснение, което не разбираме, — е все едно да търсим игла в купа сено.
— Очевидно, любов моя, това е причината, поради която още не сме намерили местонахождението на Камъка.
Димитри се старае да скрие нетърпението, което се чете в тона му, ала аз го усещам.
— Така е, но тъкмо затова казвам, че сме имали погрешно отношение. — Откъсвам очи от листа и срещам погледа на Димитри. — Не сме използвали нещата, с които вече разполагаме.
— И кои са те?
Размахвам листа в ръката си.