Отдръпвам се, ала не откъсвам поглед от очите на леля Върджиния.
— Скоро ще се върна.
Снижавам глас, като хвърлям поглед към Соня, Луиса и Хелене, които ме чакат до конете.
— Моля те, грижи се за всички и внимавай да не се случи нещо непредвидено.
Тя кима и аз съм сигурна, че и двете си спомняме за предателството на Соня. Навеждам се и я целувам по бузата, после се отправям към другите.
Соня и Луиса са се сгушили една до друга, Хелене е застанала на сантиметри от тях. Колебливо се приближавам към тях, като си спомням разговора си с Луиса в деня, когато отидох да потърся мадам Берие и Алистър Уигън. В очите й все още се крие гняв и за един кратък миг аз се питам дали е безопасно да оставя ключовете сами в Лондон.
Ала мигът отминава. Пътуването с коне в група би било твърде тежко. Времето е лукс, с който не разполагаме, и щеше да е глупаво да дадем на Хелене достъп до вероятното местонахождение на Камъка, при положение че едва я познаваме. И бездруго бе доста трудно да открием връзката между древните каменни грамади край Локру и пророчеството. Няма да рискувам онова, което вече знаем.
Има и още нещо. Мисълта, която все отпъждам и не й позволявам да пусне корени в благодатната почва на моето недоверие.
Смятам, че би било умно от наша страна да не разкриваме важна информация пред Хелене, докато не я опознаем по-добре, както и да не издадем нещо съществено пред Соня и Луиса. Макар да признавам, че може и да греша, аз не се съмнявам, че не мога да си позволя да рискувам.
Спирам се пред тях, като се взирам надолу в ботушите си за езда. Връзките им са завързани върху обутите ми в бричове крака и сякаш са нещо съвсем отделно от мен.
Когато най-после вдигам поглед, държа се като страхливка и се обръщам първо към Хелене:
— Съжалявам, че нямахме време да се опознаем истински, но тук си в добри ръце. Надявам се, че ще се чувстваш удобно. Ако всичко върви по план, ще се приближим още повече до завършека на тази история.
Тя кима с обичайното си безизразно изражение на лицето.
— Вярвам, че ще направиш, каквото е нужно. Не се притеснявай за мен.
Усмихвам й се и се обръщам към Луиса.
— Аз… Съжалявам, че трябва да тръгна без теб. Компанията ти ще ми липсва. Добре ли ще се чувстваш, когато замина?
Устните й, свити сурово, се отпускат. Тя извръща очи встрани, после пак ме поглежда.
— Всичко е под контрол, Лия. Върши си работата.
Пораженческият й тон ме наранява, както нищо друго не би ме наранило. Луиса винаги е била неизтощим извор на оптимизъм и добро настроение. Пророчеството сякаш й бе отнело дори това качество. Или вината е само моя?
Кимам и се мъча да преглътна горчивината, заседнала в гърлото ми. Стоим неловко една срещу друга, аз се протягам и стискам ръката й, преди да се обърна към Соня.
Нямам представа колко време стоим и мълчим, преди най-после Соня да заговори. Когато отваря уста, аз се сепвам от гнева в гласа й.
— Направи каквото трябва, Лия. Направи го и нека тази история свърши.
Тя се обръща и обгърнала снагата си с ръце от студ, се отдалечава от мен.
Аз оставам потресена и неподвижна, докато Димитри не идва при мен. Хваща ме за ръката и ме отвежда при конете.
— Наранена е и ти се сърди, Лия. Ще премине, когато поговорите и всичко се уталожи.
Думите му не премахват тъгата ми, но аз тръгвам след него.
Едмънд ми връчва юздите на Сарджънт, аз протягам ръка и галя коня по главата.
— Идеята да тръгнете само двамата не ми харесва — заявява Едмънд.
— Въпреки че присъствието ти ще ми е добре дошло, ти си нужен повече тук — усмихвам се аз. — Не мога да допусна леля Върджиния сама да се грижи за останалите момичета и да ги води насам-натам. След като Алис е толкова близо…
Той сочи към торбата, метната през рамото ми.
— Взе ли си лъка и камата?
Аз кимам и той се обръща към Димитри:
— Грижи се за нея.
Димитри с навъсено лице поставя ръка върху рамото на Едмънд.
— С цената на живота си, Едмънд, както винаги.
Едмънд свежда поглед, отпуска рамене и въздиша — победен е.
— Тъй да бъде. Най-добре тръгвайте.
Димитри се качва на седлото, а аз премятам торбата над главата си, така че дръжката й да премине през тялото ми. Потупвам още веднъж Сарджънт по муцуната, отмествам се до хълбока му и слагам крак в стремето, като мятам другия във въздуха и се намествам на седлото с едно-единствено движение. Димитри обръща коня си и ме поглежда в очите.