— Ето тук.
Бриджид ни въвежда през вратата вдясно и ние се озоваваме в малка стая. До масата за четене седи господин с посивяла коса, пред него е разтворена голяма книга, той е приведен над някакъв документ, а дясната му ръка с перото се движи по него.
— Извинявай, татко. Гостите дойдоха.
Той вдига поглед, очите му сякаш са забулени. Познавам този израз. И баща ми имаше такъв вид, когато бе дълбоко съсредоточен в работата си в библиотеката. Вид на човек, който с неохота се връща от някакъв друг свят.
— Какво казваш, дъще? — объркано се взира в нас той и аз се питам дали Бриджид не е забравила да го уведоми за предстоящото ни пристигане.
Гласът й звучи ласкаво.
— Нашите гости, татко. Пристигнаха. Нали помниш — господин Марков ни изпрати вест, че ще има нужда от стаи, докато проучва каменните пирамиди?
Двамата с Димитри си бяхме измислили прикритие — че сме учени, които подготвят важен доклад за историческото значение на грамадите. То щеше да ни позволи да се движим свободно и да задаваме въпроси, които биха могли да ни упътят до местонахождението на Камъка, без да предизвикваме подозрения.
— Господин Марков? — За миг ни поглежда въпросително, а после в очите му проблясва разбиране. — А, да! Господин Марков. Очаквахме ви.
С тези думи той става и се запътва към нас, сякаш само преди минута не ни беше гледал като непознати.
Насочва се право към Димитри с протегната ръка, предпазливо се здрависва с него, после се обръща към Гарет и прави същото. Ала щом очите му се спират върху мен, струва ми се, че стената пада. Не мога да не забележа подозрението в погледа му.
— Погледни, Бриджид. Това е девойка! Мисля, че приятелката на господин Марков ще ти бъде добра компания.
Върху млечнобелите страни на Бриджид се появяват два пламтящи кръга и тя навежда глава.
— Шшшт, татко! Сигурна съм, че господин Марков и помощниците му имат да вършат важна работа и няма да им остава много свободно време.
Димитри кима.
— Гоним срокове. Трябва да привършим изследването и да си тръгнем по възможност най-скоро. Но — и той намига към Бриджид, — убеден съм, че ще намерим време за приятелски разговори.
Тя кима вяло с глава.
Господин О’Лиъри потрива ръце зад гърба си.
— Ето, виждаш ли? Ще бъде добре за теб да си имаш за компания една млада дама, Бриджид.
Независимо от думите си, той не дава вид, че това ще е кой знае колко добре, и внезапно аз се чувствам така, сякаш съм се спуснала в заешка дупка и съм се озовала в съвършено различен свят. Може би е от умора, но ми се струва, че зад всяка дума, изречена от господин О’Лиъри, се крие особен смисъл, както и зад всеки поглед, който си хвърлят от време на време, когато мислят, че никой не ги гледа. Вътрешно се укорявам, задето в резултат на преумората си съм станала толкова мелодраматична, но въпреки всичко чувствам облекчение, когато господин О’Лиъри стиска длани и казва:
— Е, добре. Аз ще се погрижа за конете ви, а Бриджид ще ви покаже стаите. Нали имате коне?
Гарет кима.
— Отпред са. Завързахме ги за оградата. Ще дойда да ви помогна.
— Не, не идвайте. Измийте се и си починете от пътя. Аз ще се оправя.
Той се обръща да тръгне, ала гласът на Димитри го спира насред път.
— Господин О’Лиъри?
— Да?
— Разбрах, че давате под наем пет стаи? — И бърка в джоба си.
Господин О’Лиъри кима.
— Да, но вие сте само трима, нали така? А утре единият от вас ще си тръгне? — И той посочва към Гарет. — Макар че можем да приготвим допълнителни стаи, ако се нуждаете от тях.
Димитри протяга ръка към възрастния мъж.
— Нямам нужда от повече стаи, господин О’Лиъри, но работата ми е от голяма важност и трябва да я върша на тишина. Бих искал да сме единствените гости, докато сме при вас. Аз, разбира се, ще ви платя за незаетите стаи.
Господин О’Лиъри се двоуми, гледа ръката на Димитри с нещо, подобно на отвращение, макар че какви посетители би могъл да има при каменните пирамиди в ранна пролет? Чудя се дали не сме го обидили, ала след миг той взема парите от ръката на Димитри. Не казва нищо повече, обръща се и тръгва.
В мъждивата светлина на стаята Димитри ме поглежда в очите и аз знам, че двамата мислим за едно и също нещо. Всеки е заподозрян, че може да работи за Душите. Дори господин О’Лиъри и дъщеря му.