Смехът на господин О’Лиъри прозвучава като студен вятър в осветената със свещи трапезария.
— Дъще, нима забрави, че господин Марков и помощниците му проучват каменните грамади само от историческа гледна точка? А това е доста лесно за всеки, който познава начините за изследване.
Сарказмът в тона му е очевиден и той се обръща към Димитри.
— Нали така, господин Марков?
Димитри го гледа право в очите.
— Точно така.
Настъпва миг мълчание, през който двамата мъже се гледат втренчено един друг. Вече започвам да се питам дали всичко това няма да свърши с размяна на удари, тъй силна е враждебността между тях, ала минута по-късно господин О’Лиъри избутва стола си назад и става.
— Денят беше дълъг и уморителен за вас. Настанете се удобно, моля. Бриджид сервира сутрешната закуска в седем.
Той изчезва в коридора и Бриджид се изправя с неловка усмивка.
— Баща ми е отвикнал да общува. Много рядко ни спохождат гости и човек лесно може да забрави как да се държи пред други хора. Моля да го извините.
Димитри се отпуска на стола си — сега, когато господин О’Лиъри го няма, той е по-спокоен.
— Не се притеснявайте.
Бриджид кима.
— Искате ли да направя още нещо за вас, преди да се оттеглим в стаите си за през нощта?
— Говоря само от свое собствено име — обажда се Гарет. — Горе ме очаква удобен дюшек и аз не желая нищо повече.
— Всичко е наред, благодаря — опитвам се да й се усмихна аз и да потуша надигналото се в душата ми неудобство, като й напомня, че всички сме уморени и изнервени.
— Много добре.
Пожелаваме си лека нощ, ала оставаме около масата и седим мълчешком повече от минута след като тя излиза от стаята. Гарет се навежда напред и шепти:
— Какво беше всичко това?
— Не тук — поклаща глава Димитри, става и ни прави знак да го последваме. — Ще трябва да поговорим в някоя от нашите стаи, при това много тихо.
Следваме го нагоре по стълбите, покрай определените за него и за Гарет стаи. Той спира пред моята врата и я отваря. Повдига вежди в мълчалив въпрос и аз кимам, като му разрешавам да влезе, макар че той ме пита само заради Гарет. Димитри винаги е добре дошъл в покоите ми и добре го знае.
Щом влизаме, Димитри затваря вратата и преминаваме във вътрешността на стаята. В камината гори огън, а ние отиваме до малкото канапе и столовете, подредени наоколо. Гарет сяда на един от столовете с високите облегалки, покрити с овехтяла тапицерия, а аз се свивам в края на канапето. Димитри се отпуска върху килима пред камината, с въздишка протяга дългите си крака и се обляга на лакти.
— И така — тихо подхваща той, — какво точно подозираш?
Аз си поемам дълбоко въздух.
— Не съм сигурна. Просто Бриджид ме попита дали сме от Лондон. Но не така, както се пита, за да научи откъде сме всъщност.
— В такъв случай трябва да внимавам относно начина на запитването. — В тона на Гарет се долавя смях. — Въпросите не се ли задават по един и същи начин?
Отправям поглед към него, като се старая да сдържа раздразнението в гласа си.
— Не. Понякога човек задава въпрос, за да чуе потвърждение на нещо, което вече му е известно.
— И ти мислиш, че Бриджид вече е знаела, че идваме от Лондон? — пита Димитри от пода.
— Наистина прозвуча така. — Поглеждам към него, после към Гарет. — Сигурни ли сте, че не сте се изтървали и не сте казали нещо във връзка с произхода ни?
— Напълно — без колебание изрича Димитри. — Погрижих се да скрия нашата самоличност, произхода ни, всичко, което поддържаме чрез прикритието си. След случилото се по пътя за Шартр не поемам никакъв риск относно твоята безопасност, Лия.
Гласът му е дълбок и плътен и аз усещам как страните ми се затоплят.
— Гарет?
Той свива рамене.
— Не знам достатъчно за причината, поради която сте тук, за да издам нещо, пък и нямах нито време, нито желание да си бъбря с някого за Лондон. Двамата с Димитри сте доста красноречиви, вероятно мнозина учени наистина пристигат от Лондон, за да изследват каменните грамади. Не е ли възможно просто да е отгатнала?
— Може би.
Взирам се в огъня, сякаш пламъците крият отговора на всичките ни въпроси.
— Предполагам, че е възможно. Аз… — Поглеждам нагоре и срещам взора на Гарет. — Просто усещам, че знаят повече, отколкото казват.