— Съгласен съм с Лия — тихо изрича Димитри. — Може и нищо да не е, но ние не можем да си позволим да рискуваме. Ще се наложи да не ги изпускаме от очи, докато сме тук, и прилежно да пазим всяко наше откритие.
— Искате ли да остана? — пита Гарет. — Бих могъл да ги наблюдавам и да се грижа за безопасността ви.
Димитри среща погледа ми и ме оставя аз да отговоря на въпроса. Той добре познава стремежа ми да се грижа за нещата така, както би го сторила леля Абигейл, поне дотогава, докато назрее моментът и науча достатъчно, за да постъпвам по различен начин.
Двоумя се. След Сониното предателство хората, на които се доверявам, са се смалили до тревожно малка цифра.
Но леля Абигейл не е искала да осведомяваме Гарет. Когато го определи за един от водачите ни до Шартр, тя му се довери за много малка част от пътуването, както направи и с останалите ни водачи. Не е възможно да се приеме, че аз, със своя незначителен опит и познания, ще се справя по-добре от нея.
Усмихвам се на Гарет и протягам ръка към неговата. Той с почуда гледа протегнатата ми десница и хвърля поглед към Димитри, сякаш да получи разрешение. Когато Димитри леко кима с глава, Гарет поема ръката ми в своята.
— Скъпи Гарет, ако съществува някой, с когото бих споделила тайните си, това със сигурност щеше да бъдеш ти. Заради твоята и заради нашата сигурност съм длъжна да ти откажа. Но от все сърце желая да не беше така.
Той кима.
— Винаги съм на твое разположение, Стопанке моя. — Той стиска ръката ми и се ухилва, преди да имам възможност да му отговоря. — Няма нужда да си правиш труда и да ми напомняш, че все още не си приела назначението. Хората на Алтус, твоят народ има нужда от теб. Истинската Стопанка не ще извърне глава при зова на народа си, а не съществува по-истинска Стопанка от теб.
Преглъщам, обзета от вълнение, но Гарет става и ми спестява неудобството да говоря.
— Ще ви оставя да си починете. Лека нощ.
— Лека нощ, Братко.
Гласът на Димитри е изпълнен с уважение и обич, когато Гарет си тръгва.
Двамата с Димитри седим в тишината, настъпила след излизането на Гарет, а пращенето и пукането на жарта в камината са единствените шумове в стаята. Вдигам поглед и виждам, че Димитри ме наблюдава, а очите му са потъмнели загадъчно. Облегнал се е на лакти, бялата му риза се е опънала на гърдите, а развързаната връзка на яката разкрива гладката кожа на врата му. Ако развържа и останалите вързалки, бих могла да смъкна ризата от плещите му и да го целувам по гърдите, по корема.
— Защо ме гледаш така? — Той улавя погледа ми и аз не успявам да прикрия желанието в гласа си.
Страстта в очите му отразява моята собствена страст.
— Нима не мога да те гледам заради самото удоволствие, моя Стопанке?
Извръщам поглед встрани.
— Не ме наричай така, Димитри. Не и тук. Не и сега. Не желая да бъда Стопанката на Алтус. Още не.
Той потупва килима до себе си.
— Ела.
Гласът му прелива от желание.
Аз отивам при него, преминавам разстоянието, което ни дели един от друг, и се отпускам на пода до него.
— По-близо. — Той изговаря думите толкова тихо, че едва ги чувам.
Придвижвам се към него и спирам, когато лицето ми се озовава на сантиметри от неговото.
— Още по-близо — казва той.
Усмихвам се и се приближавам още повече, докато между моите и неговите устни остават по-малко от два сантиметра.
— Така ли?
Неговата усмивка е потайна и мрачна.
— Това е достатъчно — протяга ръце към мен той и леко повдига лицето ми срещу своето. — Дори когато настъпи мигът да царуваш, ти няма да си само Стопанката на Алтус. Не и за мен.
Доближава устните си до моите и аз усещам мекотата им миг преди да се плъзнат надолу по чувствителната кожа на шията ми. Главата ми се килва назад и аз едва сдържам стенанието си.
— А какво? — шепна аз. — Какво ще бъда за теб тогава?
С кожата си усещам, когато той изрича:
— Това е прост въпрос. Ще бъдеш моята любима. Моята душа.
Устните му продължават по пътя си и се отправят към нежната трапчинка между ключиците.
— Колкото и да си силна пред света, с мен можеш да се отпуснеш съвършено разголена, нищо лошо няма да ти се случи.
Тялото ми пламти, запалено отвътре от искрите по устните му и от нежните думи, отронени в шепот. Плъзгам се надолу, така че да легна наполовина върху него и наполовина върху килима, и го притискам назад към пода. Косата ми е като тъмна завеса около нас и светлината на огъня едва прозира през проблясващите кичури.