— Мисля, че бих искала да легна разголена пред теб, Димитри Марков.
Този път аз докосвам с устни неговите и оставам така, докато усетя как устните му се раздвижват.
Отдръпвам се и той докосва с пръст подпухналата ми от целувките уста.
— Мога да чакам, Лия. Няма да престана да те чакам.
17.
Спя лошо, преследват ме странно противоречиви сънища. Ту съм се върнала в осветения от огъня кръг, а белегът на китката ми гори ли, гори. Ту се озовавам в обятията на Димитри, а кожата ми е гола и топла и се допира до неговата. Когато на сутринта излизам от стаята си, съм благодарни, че в нея няма огледало. Убедена съм, че отражението, което ще се взре в мен, няма да ми хареса.
Долавям гласове и тръгвам надолу по простата стълба, която отвежда в главния коридор; уверена съм, защото усещам тежестта на мамината кама в нанизаната на връв чанта, люлееща се на китката ми. Може параноята да ме е накарала да я взема, но по-добре да я нося и да не ми потрябва, отколкото обратното.
Запътвам се към задната част на къщата, към салона, който си спомням от деня на нашето пристигане, и с изненада откривам Димитри, седнал самичък, приведен над някаква книга. Столът, на който седи, изглежда малък пред якото му телосложение и аз усещам силно желание при спомена за силната му прегръдка, в която бях потънала само преди няколко часа.
— Добро утро — поздравявам го тихо аз, като се старая да не го стресна.
Той вдига поглед, очите му са нащрек.
— Добро утро, любов моя. Добре ли спа?
Нежните му думи са нещо ново и през тялото ми преминава приятна тръпка, а аз тутакси осъзнавам, че наистина съм неговата любов, а той е моята.
Прекосявам стаята и отивам при него, а той става и аз се отпускам в ръцете му.
— Не. Опасявам се, че напоследък не се погаждаме със съня.
Той повдига брадичката ми и изучава лицето ми, сякаш то е книгата, която чете.
— А, да — кима Димитри. — Трябваше да те погледна, преди да попитам. Ясно е, че нощта не е била спокойна за теб.
Нежно го побутвам.
— Ами много ти благодаря! Трябва ли да се чувствам поласкана от подобна забележка?
Той ме целува по върха на носа.
— Не исках да те обидя. За мен ти си красива по всяко време на деня и нощта, във всяко положение. Тревожа се за теб, това е. Имаш уморен и измъчен вид, а ни чака още много работа.
Усмихвам се, трогната от загрижеността му.
— Не е кой знае какво. Чистият въздух и здравословната закуска ще ми се отразят добре.
Отдръпвам се от него и поглеждам към коридора.
— Къде са другите?
— Господин О’Лиъри и дъщеря му се занимават с домакинството. — Димитри се двоуми и търка наболата си брадичка. — Боя се, че Гарет си е тръгнал.
— Тръгнал ли си е? — тръсвам глава аз. — Какво искаш да кажеш?
Той се навежда към малката масичка и взема сгънатия лист хартия от нея.
— Каза, че не обичал сбогуванията. Потегли рано тази сутрин и остави това за теб.
Той ми подава листа, аз се обръщам към камината, разгъвам дебелата хартия и се взирам в наклонения почерк.
Скъпа моя Стопанке,
Извинявай, че си тръгвам, без да се сбогувам, но никога не съм харесвал сбогуванията, а сега още по-малко. Бих желал да можеше да ми повериш твоята задача, защото е очевидно, че тя ти тежи на сърцето. Знай, че ако по някое време в бъдеще имаш нужда от помощ или от доверен приятел, аз ще бъда на твоите услуги, давам тържествен обет за вярност.
Независимо какъв път ще избереш, за мен ти винаги ще си останеш истинската Стопанка на Алтус.
Твой верен слуга:
Бавно сгъвам листа — заминаването на Гарет е неприятна изненада, макар да знаех, че днес и бездруго щеше да си отиде. Толкова много от загубите в живота ми са били внезапни, наложени ми отвън, без да имам време да изрека нещата, които съм имала да казвам.
Исках поне този път да се сбогувам.
— Според мен просто се е стремил да си спестите тъгата — обажда се Димитри отзад. — Ти явно означаваш вече много за него.
— Както и той за мен — изричам думите тихо срещу огъня и си поемам дълбоко дъх, преди да се обърна с лице към Димитри. — Тогава да закусим в трапезарията и да започнем деня си, какво ще кажеш? Сигурна съм, че ни чака доста работа.