Мисълта да прекарваме по цели дни в компанията на господин О’Лиъри в тъмнината на пещерите ме кара да настръхна до мозъка на костите, но Димитри може и да е прав.
— Е, предполагам, че няма да ни заболи толкова, ако му разрешим в началото да ни придружава. Може би от него ще научим нещо, което ще ни позволи да продължим сами работата си.
— Мисля, че така ще е най-разумно — кима Димитри и се протяга с прозявка. — При това бих могъл да си почина преди вечеря. Тук не спя много добре.
Рязко се обръщам към него, тъй като независимо от обстоятелствата, при които сме се намирали двамата с него, не се е случвало да е спал лошо.
— Защо така?
— Чувствам се… обезпокоен. Не знам дали е, защото сме близо до Камъка, защото между това място тук и нашия народ вероятно съществува древна връзка, или пък поради факта, че господин О’Лиъри и дъщеря му са доста странни, но тъй или иначе не мога да се отпусна и да си почина както трябва.
Кимам.
— И аз се чувствам по същия начин.
Той се пресяга и ме хваща за ръката.
— Още ли сънуваш кошмари?
— Случва се.
По-сериозно е, разбира се, но не искам да тревожа Димитри и да отнемам още от съня му.
Той поднася ръката ми към устните си и нежно ме целува по кокалчетата на пръстите.
— Когато се страхуваш, винаги можеш да дойдеш при мен.
Нежността му ме кара да се усмихна.
— Благодаря ти. Засега се оправям.
Той става и ми помага да се изправя на краката си.
— Ела. Ще помолим господин О’Лиъри утре да ни придружи.
Тръгваме към къщата под все по-познатото ни сиво небе и през цялото време се питам кое е за предпочитане — изобщо да не открием Камъка, или да поверим живота си в ръцете на човек като господин О’Лиъри.
19.
— Хубава гривна — казва Бриджид, когато протягам ръка да взема чашата с вино. — Простичка, но ефектна.
Погледът ми пада върху медальона и дърпам ръката си да го скрия по-навътре в ръкава. До този миг внимавах много да не го излагам на показ — него и белега на другата си ръка.
— Благодаря — Опитвам се да отговоря с неангажиращ, дори отегчен тон на гласа. — Всъщност това е само една лента.
— Лента ли? — Тя протяга ръка към картофите и аз се питам дали си въобразявам, или гласът й наистина е напрегнат. — Колко интересен аксесоар!
— Ами да, скъпоценностите никога не са ме привличали. — Похапвам от чинията пред себе си някакво зеле, изпържено с месо, и се старая да сменя темата. — Ммм! Много е вкусно!
Бриджид ме поглежда строго.
— Благодаря. Това е ирландски специалитет. Радвам се, че ви харесва.
— Как премина денят ви при възвишенията? — пита господин О’Лиъри.
Отегчението в гласа му е доста пресилено. Сякаш се напряга да го постигне.
— Всъщност — казва Димитри, отпивайки от виното — чудехме се дали не бихте ни придружили утре? Изглежда, бяхте прав — Локру е обширен район. Ще имаме нужда от малко помощ, за да се ориентираме. Може да е само за един ден, ако пожелаете, разбира се. После сами ще се оправяме.
Господин О’Лиъри поглежда Димитри в очите.
— Значи не открихте онова, което търсите?
Погледът на Димитри пламва от подозрения.
— Ние не търсим нищо определено, но ще ни е нужен цялостен поглед върху района, за да го отразим в труда си, а ни е трудно да определим кое е важно и кое не, защото всичко наоколо ни изглежда еднакво. Мисля, че човек с вашите познания за грамадите лесно ще ни упъти.
Последното е явен опит за ласкателство от страна на Димитри. Учудвам се, когато господин О’Лиъри кима в знак на съгласие, макар че е напълно възможно да иска просто да държи дейността ни под око.
— Утре с удоволствие ще ви разведа през грамадите — заявява той. — Обектът е голям и трябва да се отдели цял ден, за да се разгледа добре. Ще тръгнем призори.
Небето, леко оранжево, преливащо в бледорозово, е надвиснало над нашата кавалкада. Господин О’Лиъри е начело, яхнал стария си скопен сив кон, и въпреки че желанието ни, моето и на Димитри, е да можехме да разполагаме с повече познания, за да проучим хълмовете, отчитам, че днес подготовката ни е по-добра от вчера. Господин О’Лиъри опакова три факли, обилна закуска, приготвена от Бриджид, и копие на картата, която той даде на Димитри и която включва няколко отбелязани с кръгчета местности. Поне ще разглеждаме на воля, ще се нахраним на воля и ще получим някаква представа накъде сме се запътили.